Снимка: БМГКБъдещето на българския въгледобив е застрашено заради новите зелени политики, които Европейският съюз предприема. Тъй като ЕС иска повече контрол над замърсяването на въздуха, въвежда нови правила за емисиите в промишлеността.
Промените са в европейска директива и предвиждат нови пределни стойности по отношение на емисиите вредни газове от инсталации, използващи въглища и твърдо гориво. Чрез нея се цели да постигнат по-ниски стойности на съдържание на живак, азотни оксиди, серен диоксид в българските въглища. Това обаче няма как да бъде постигнато, тъй като ние не разполагаме с наличните средства и нови технологии.
Ако тази промяна бъде приета, ще нанесе непоправими щети на българския въгледобив и енергетика - ключови отрасли на националната икономика. Около тази позиция се обединиха всички участници в кръглата маса „Бъдеще за българския въгледобив“ – държава, бизнес и браншови организации. Според тях оставянето на подобни непостижими пределни граници би довело до прекалено голям натиск върху операторите на горивните инсталации, както в икономически, така и в технически аспект.
Промените в ревизирания документ LCP BREF предстои да бъдат обсъдени в Брюксел през април 2017 г. Представителите на бизнеса настояха българските представители в Европейския парламент да защитят националния интерес, застъпвайки се за позицията, че тези нови стойности ще навредят на индустрията ни.
Заради Европейската директива за най-добри налични практики за големите горивни инсталации може да затвори поне три ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток" – двете американски централи, държавната ТЕЦ "Марица-изток" 2 и "Брикел", смята изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Андреев.
Според него предложените по-високи прагове за различни емисии са „смъртна присъда за българската енергетика, както и за българската индустрия и икономика.“ С възможното ликвидиране на българския въгледобив ние ще зачеркнем работеща индустрия, хиляди работни места, добавената стойност ще отиде при други държави и още неизброими косвени последици“, коментира още той.
От страната на държавата позицията също получи подкрепа. Зам.-министър Константин Делисивков посочи, че по отношение на сероочистването изключително трудно могат да бъдат постигнати предложените нови нива в Референтния документ. „Национално-отговорната позиция изисква баланс между желаната от всички грижа за околната среда и конкурентното развитие на енергетиката и в частност – добива на въглища.“ – подчерта той. Заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов също посочи, че изискванията в новия ревизиран референтен документ ще поставят България в много неблагоприятна позиция. На дискусията липсваха представители на Министерството на околната среда и водите, които да изразят тяхната позиция по проблема.
„Сегашната ситуация е по-тежка от опита ни със затварянето на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Ако това се случи, то над 20 000 души ще бъдат засегнати и социално-икономическата цена ще бъде непосилна. Но трябва да направим така, че ние – като държава – да не си затворим сами „Мини Марица-изток“ ЕАД“. Компанията няма свободата на едно истинско акционерно дружество в инвестиционната си програма. То няма финансов ресурс, поради не плащането на доставените въглища и няма хоризонт за развитие. Това, което правят миньорите там е геройство“ – каза още проф. Вълканов.
Според експерти регулацията на качеството на въздуха по този начин е грешка, облечена в зелена политика.
Участниците подчертаха, че успешният резултат на тази кампания изисква изграждането на национална позиция и сътрудничество между всички заинтересовани институции и техните представители в релевантните международни структури – Европейска комисия, Европейски парламент, международни конференции и търсене на подкрепа от Евракол и Евромин. Те се обединиха около позицията за защита на този приоритетен за българската енергетика и икономика добивен подотрасъл и ще излязат в кратки срокове с обща декларация в негова подкрепа.
Източник: economic.bg
