И тази година, както през последните почти 10, група български зелени активисти ще отидат в Страсбург на заседанието на Бернската конвенция. Там, те отново ще се опитат да провалят довършването на АМ Струма през Кресненското дефиле.
Форумът, който използват зелените, е ежегодното заседание на Бернската конвенция, което ще се проведе в Страсбург от 29 ноември до 3 декември. Всяка година, както от Еко Новини съобщаваме, цели делегации еколози от казионната неправителствена организация "За да остане природа в България "отиват за седмица в Страсбург.
Още от 2014 година зелените засипват членовете на Бернската конвенция с фалшиви данни и доноси как изграждането на АМ Струма, която трябваше да е готова през 2004 година, ще унищожи флората и фауната в Кресненското дефиле. Теза, за която няма никакви научни доказателства и не е потвърдена от многобройните теренни проучвания.
Още повече там минава изключително натоварен международен път, който свързва Северна и Южна Европа. Въпреки това няма никаква достоверна научна информация, че съществуващото трасе е унищожило местообитания или животински и растителни видове в този район.
Въпреки непрестанните опити на еколозите вече 8 години, Бернската конвенция отказва да отвори досие за АМ Струма. Ако то бъде отворено най-малкото, което ще се случи е, че магистралата ще бъде забавена още много години.
Провалът на зелените досега, се случва въпреки факта, че в акциите си еколозите активираха и включиха евродепутата от „Демократична България“ Радан Кънев. Откакто е в Брюксел той непрекъснато се опитва да попречи довършването на този важен за България и Европа инфраструктурен проект. Кънев дори се опита да организира гласуване на петиция за спиране на АМ Струма в Европейският парламент. Очаквано, това негово начинание не получи подкрепа и то безславно се провали. Нещо повече, Европейският парламент дори не допусна петицията до гласуване, а направо я отхвърли. Тогава, през 2019 година, много медии написаха, че Радан Кънев предава и продава интересите на България. Нещо, което се случва за втори път. Избрани български евродепутати да работят срещу интересите на страната си. Другият такъв случай беше със Светослав Малинов, също от ДБ, заради когото мина пакета мобилност в ущърб на българските транспортни фирми.
Кой финансира зелените в Страсбург?
Пътуване и престой във френският град Страсбург не е никак евтино. Там е едното седалище на Европейския парламент, Съвета на Европа, Еврокорпус, европейският омбудсман и редица други служби. Особено, когато има заседания, градът е препълнен от еврочиновници. Цените на хотелите са от по стотици евро. Пътят от България до там е сложен и скъп, защото няма директни самолетни линии, а има няколко прекачвания и се пътува с автобус и влак.
Тоест престой на един човек е изключително скъп, да не говорим за делегация от няколко човека, както ходят зелените. Тези разходи се правят от над 10 години. Затова е резонен и въпросът - кой и как финансира представителите на зелените неправителствени организации ежегодно да участват в заседанията на Бернската конвенция?
Отговорът може да е, че еколозите от много години лобират през Кресненското дефиле да се прокопаят два 15 километрови тунела. В много публикации се твърди, че зад този проект стои швейцарската компания „Амберт“. Достоверността на тезата се подкрепя и от факта, че преди няколко години компанията разработи идеен проект за тунел с две тръби през Кресненското дефиле. Той бе платен от България и е на стойност 2 млн. лв.
Друга връзка на зелените с Швейцария е, че седалището на Световният фонд за дивата природа(WWF) е в алпийската държава. Фондът има представителство и в България. То се ръководи от Веселина Кавръкова, жена на бившия зам. министър на екологията Тома Белев.
Там работи и Катерина Раковска, съпруга на бившия главен съветник на Борислав Сандов - Андрей Ковачев. В последните години Ковачев е неизменен член на зелената делегация за Бернската конвенция, а и най-големият лобист за тунел.
Друг очакван участник е Стоян Бешков, зам. директор на издържащия се от държавния бюджет Природонаучен музей. Често е забелязвани в Страсбург са и Петко Ковачев от НПО-то с помпозното име "Институт за зелена политика", както и Петко Цветков от швейцаро -българската фондация „Биоразнообразие“.
Абсолютно всички от изброените са активисти на партията Зелено Движение, част от коалицията Демократична България и неизменни кандидат депутати.
До сега еколозите не успяват да спрат окончателно изграждането на АМ Струма през Кресненското дефиле. Дано и този път на Бернската конвенция държавата успешно защити проекта, защото, ако до 2027 година магистралата не бъде завършена, България ще върне на Брюксел почти 1 милиард евро за построеното до сега.
Прогнозата е, че повечето от 47-те страни членове на Бернската конвенция ще подкрепят българската държава, защото АМ Струма е проект от изключителна важност за България и Европа.
Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, известна като Бернската конвенция, е приета в Берн на 19 септември 1979 година и има за цел да насърчи сътрудничеството между подписалите я страни с оглед опазване на дивата европейска флора и фауна и техните естествени местообитания, и да защити застрашените миграционни видове. Конвенцията има ежегодни заседания, състоящи се в Страсбург, Франция, на които се разглеждат различни теми, свързани с околната среда в Европа.
