Приетите през 2012 година промени в Закона за горите се оказват поредната непреодолима пречка пред развитието на зимния туризъм в България. Корекциите в нормативния акт влизат по времето на кабинета „Борисов 1“ и са записани след уличен натиск, организиран от зелените, пише "Труд".
Както изданието писа в броя си от 14 януари, разрухата на Витоша е заради противоречиви текстове в действащия План за управление на Природния парк.
Днес объръща внимание на недомислията и забраните в Закона за горите и по-точно промените в него от 2012 година, които освен за Витоша, играят важна роля за спирането на зимния туризъм навсякъде у нас.
Нов лифт – мисията невъзможна според чл. 54
Блокирането на изграждане на спортни съоръжения в планините е заради два члена от Закона за горите.
Първият текст е в член 54, част от който гласи: „Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за нуждите на основен ремонт, реконструкция, подмяна и/или модернизация - за срок до 20 години“.
Тук ключовите словосъчетания са „ПРОМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО“ и „СЪЩЕСТУВАЩИ ЛИФТОВЕ И ВЛЕКОВЕ“. Този текст е записан целенасочено и тенденциозно, за да се спре модернизацията на ски зона „Алеко“ в Природен парк „Витоша“.
Там голяма част от съоръженията не работят, защото са амортизирани, стари и опасни. Собственикът на лифтовете и влековете - „Витоша ски“ от осем години има план за модернизацията им. Но за да се сменят съоръженията, трябва да се извърши ново строителство.
И още, както е известно, ПП „Витоша“ е горска територия. За да се строи в горска територия статутът й трябва да се промени и тя да стане урбанизирана. Това е същността на промяната на предназначението. Видно от точния цитат от закона по-горе, тази промяна не е нужна, когато става дума за съществуващи лифтове и техните станции. Но повечето от тях са над 60-годишни и трябва да се премахнат и на тяхно място да се направят нови, но Законът за горите не позволява това.
От години е ясно, че съоръженията на Витоша няма как да бъдат модернизирани, без да се разширят техните трасета и да се подменят стълбовете и станциите им. Въпреки че думата „подмяна“ фигурира и в Закона за горите и в действащия План за управление на ПП „Витоша“, в Закона за устройство за територията такъв термин няма. Така че подмяна/модернизация е равно на нов строеж, за който според Закона за горите се изисква промяна на статута на земята, за да стане тя урбанизирана. Но този текст от закона е в противоречие с Плана за управление, който пък забранява промяна в предназначението на териториите в ПП „Витоша“. Така блокажът е пълен.
Отделно тази промяна на предназначението на земята не променя собствеността й, а тя си остава публична-държавна, защото Витоша е природен парк. Така че този, който дава милиони, накрая ще плаща наем на държавата. Това е противоречие с всякаква икономическа логика.
Съществува теоретична възможност да се променя предназначението на териториите само за станциите на лифтовете и техните стъпки, но не е ясно колко време ще отнеме подобна сложна процедура за километри трасета.
Може и държавата да промени предназначението на горските територии, но трябва да плати сама на себе си посочените милиони.
Само за сравнение - за съоръжения от електропреносната мрежа не се изисква промяна на предназначението на земята, макар че те са над 60 000 километра. Единственото такова дискриминационно изискване в Закона за горите е за пистите и лифтовете.
Чл. 73 удря ски пистите
Макар и сходен, проблемът с изграждането на новите ски писти е още по-сложен. Той е създаден в член 73 от Закона за горите, също променен под натиска на зелените през 2012 година.
В него е записано, че промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за изграждане на ски писти.
Тоест за да се направи ново трасе, по което хората да карат ски или сноуборд, статутът на земята отново трябва да се промени от горска в урбанизирана територия, също без смяна на собствеността.
Проблемът е, че никой инвеститор няма да тръгне да променя статут на горска територия за лифт, камо ли за ски писта и да дава десетки милиони за такава процедура, без да получи собствеността върху въпросната територия. Причината е, че на повечето места тези горски територии са публична държавна собственост.
Отделно инвеститора в крайна сметка ще трябва да плаща и наем за ползването на тези територии на Министерството на земеделието и горите. Така че и в най-оптимален вариант положението изглежда така – дават се милиони за промяна на статут и се правят писти, които се ползват най-много 4-5 месеца в годината, а накрая инвеститорът плаща и наем, тъй като не е собственик на земята, върху която са пистите.
„Труд“ направи сметка на базата на таксите в Министерството на земеделието и горите. Отново за пример ще вземем ски зона „Алеко“ на Витоша. Според плановете на „Витоша ски“, след модернизацията на зоната там ще има 19.5 километра стари и нови писти. Това е около 1000 декара, които в момента са горска територия. Промяната на предназначението на 1 декар от горска в урбанизирана територия стига до 40 000 лева. 1000 декара умножени по тази сума прави 40 000 000 лева. Така, според Закона за горите, не само „Витоша ски“, но и всеки инвеститор където и да е в цялата страна, трябва да даде десетки милиони само за да стане наемател на държавна земя. После на нея евентуално може да му позволи да трасира писта, която ще ползва под половин година.
Според участници в промените в Закона за горите през 2012 година, именно това е била целта на зелените – пълен блокаж на зимния туризъм и чрез този нормативен акт, а не само чрез рестриктивните Планове за управление на Националните и Природните паркове.
Сега, близо шест години по-късно, има и един-единствен разумен изход от тази ситуация - да се премахнат дискриминационните текстове от Закона за горите, за да се даде възможност за развитие на зимния туризъм навсякъде в България, където има условия.
