Снимка: Зелената политика на ЕС била като кацането на ЛунатаАвтор - Петър Москов
Провъзгласената днес зелена политика на ЕС беше сравнена със стъпването на човек на Луната. Опитът ме е научил, че подобни “сочни” сравнения се използват когато същностна аргументация на тезата е невъзможна.
Не зная кои глобални цели ще изпълни въпросното “ходене до Луната”. Знам със сигурност коя конкретна цел няма да изпълни и каква конкретна щета ще нанесе.
Няма да се изпълни целта, под която би се подписал всеки разумен човек – чист въздух, чиста вода и чиста почва.
Няма да се изпълни, защото няма такава поставена цел! Заявената задача е намаляване с 50 % на емисиите на СО2 за 10 години. Въглеродният диоксид (СО2) няма нищо общо с азотните, серните и др. съединения, които наистина ни тровят и замърсяват средата. Няма общо и с фините прахови частици, за нивата на които всички сме притеснени. СО2 е част от дихателната смес, която издишаме – ако спрем да го правим (модерният термин е да станем климатично неутрални), значи сме умрели.
С други думи, здравият разум изисква мерки срещу замърсяването на околната ни среда, а европейската администрация ни предлага мерки срещу затоплянето. Апропо, най-голям парников ефект имат водните пари във въздуха и през тази доминанта Перник е актуалният европейски климатичен лидер (щото като няма вода, няма и водни пари и по-бързо ще се охладим).
Сигурната щета, която ще бъде нанесена на европейската и в частност на българската икономика, ще е непоправима.
Първо, защото на света, извън ЕС, не му пука за новата мания на част от германските граждани (щото не е сефте) и за истериите на групи шведски ученички. Това означава, че европейските производства, натоварени с климатични данъци, такси, квоти и забрани ще са тежко неконкурентноспособни спрямо всички останали. Най-тежко това ще се отрази върху икономиките на страните от източна Европа (Полша, Чехия, Унгария, Румъния и България).
Ако тези политики влязат в действие, това за средно голяма българска фирма означава в следващите години да отдели за постигане на климатичните цели повече пари отколкото е изкарала за същия период. Сами си отговорете къде остават целите за инвестиции в иновации, за същността на производството и за увеличаване на доходите на работещите в това предприятие. Точно така, там остават!
Бонбончето в климатичния план се нарича фонд от 260 милиарда евро ( 1/4 от целия бюджет на ЕС), с който европейските икономики да се нагодят по-лесно към генералната линия на партията. Това вече е реализираната мечта на всеки висш комунистически функционер – да си измислиш политическа фикция и да накараш хората да се нагаждат към нея като им казват, че ще им плащат “на всекиму според потребностите” ( с техните си пари ще им плащат).
Представете си легиона от анонимни чиновници, които ще си играят на инвестиционни банкери с парите от нашите данъци и ще определят кой бизнес да забранят или да убият финансово според отделения СО2.
Ако това не ви е достатъчно като аргументи, ще добавя, че от всички базови ТЕЦ (които са част от националната сигурност) при новите правила ще може да работи само ТЕЦ “Варна” на г-н Доган. Както се казва: спокойно, Верховстад няма да позволи да се затрие либералното по нашия край.
Рекапитулацията – затваряме целия Маришки басейн (и мините и ТЕЦ-овете), удвояваме сметките за ток (както се случи в Германия) и оскъпяваме до степен непродаваемост, производството си. След това гордо се обявяваме за климатичен лидер. Сигурен съм, че в Брюксел ще има групова статуя на лидерите, които са извършили туй геройство.
Но да оставим иронията настрана, защото не е смешно.
В целта за опазване на околната среда, КОД стои зад следните принципи:
Качеството на околната среда е в пряка зависимост от нивото на икономическо развитие на една страна.
Дългосрочното опазване на околната среда е възможно само, когато е съобразено с реалностите на свободния пазар, тоест отразява поведението на хората.
Тежките проблеми с качеството на въздуха, водата и почвата тук и сега трябва да бъдат категорично разграничени от спорните научни тези за човешкия принос към абстрактни глобални климатични промени. Едното е разумна екологична политика, другото е комунизъм със зелено лице. България трябва да е активен участник в прилагане на разумното и категоричен противник на другото.
Единствената отговорна позиция на българските политици е да се обединят около позиция за неприемане на предложените климатични политики и да предложат алтернативна “зелена сделка на здравия разум”, която да атакува реалните проблеми на замърсяването.
Незабавното присъединяване на българското правителство към позицията на Полша, Чехия и Унгария срещу този проект за решение на ЕС е действие от първостепенна важност за националната ни сигурност.
България трябва да има активна роля в процеса на търсене и намиране на съюзници в отхвърлянето на предложенията от срещата на върха на ЕС и в налагането и финансирането на екологични политики, адресиращи реалните ни проблеми. КОД ще даде своите предложения за такива политики.
За нас, всяка различна позиция, свързана със снишаване, примирение и тънки сметки е затворена в триъгълника между глупостта, малодушието и националното предателство.
