За да съществуват и произвеждат електроенергия, топлоелектрическите централи в България (ТЕЦ) са принудени от Европейската комисия да купуват така наречените "въглеродни емисии". Това на практика е данък, наложен на ТЕЦ-овете, тъй като използват въглища за производство на ток. Много често стойността на този данък достига размера на себестойността на произведената енергия, а в много случаи дори го надвишава.
Ако например 1 мегаватчас от ТЕЦ "Марица Изток 2" струва 100 лв., стойността на въглеродната квота също е 100 лв. Това означава, че цената на 1 мегаватчас става 200 лв., а централата трябва да продава на по-висока стойност. В резултат тя вече не е конкурентоспособна, защото цената от АЕЦ "Козлодуй", ВЕЦ, ВЕИ и най-вече от внос от съседните балкански държави, които не купуват въглеродни емисии, е по-ниска.
Големият проблем е, че в Плана за възстановяване и устойчивост България сама си е наложила да намали въглеродните емисии с 40% до 2026 г. Това се дължи на факта, че в кабинета на Кирил Петков бяха допуснати ултразелените Борислав Сандов и Тома Белев, които са основните лобисти за затварянето на ТЕЦ-овете до 2025 г. заради Зелената сделка, чийто провал вече е факт.
Борислав Сандов – човекът, който опита да обезглави българската енергетика
Ако страната изпълни този ангажимент, който сами сме поели, ще трябва да затворим всички ТЕЦ-ове, които произвеждат над 45% от електроенергията. През зимата, която на много места у нас продължава до 7 месеца, този дял достига до 60%. От общо инсталирани 13 000 мегавата мощност, тези на ТЕЦ-овете са 7 000 MW – над 50%. АЕЦ "Козлодуй" разполага с 2 000 MW, а останалите са ВЕЦ и ВЕИ, които са несигурни източници на енергия, защото зависят от времето, климата и други фактори като засушаване, липса на постоянен вятър и вода.
България от 20 години е въглеродно неутрална. За разлика от повечето свръхнаселени европейски държави с мощна преработвателна индустрия и десетки милиони автомобили, страната е в демографска криза, с намаляващо население, деиндустриализация и затворени стотици фабрики и заводи. Нивото на парниковите газове и замърсяването в България не може да се сравни със Западна Европа. Освен това, заради обезлюдяването на големи части от територията на страната, са се самозалесили милиони декари бивша обработваема земя. Само прирастът на българската гора е 15 милиона кубика дървесна маса годишно. Поглъщането на въглероден диоксид от природата надвишава количествата, изпускани от ТЕЦ-овете, преработвателната индустрия (като производството на азотни торове и сяра) и автомобилите. Зелените системи и горите абсорбират повече въглероден диоксид, отколкото индустрията генерира.
От почти две десетилетия нашата страна е въглеродно неутрална. За съжаление, механично, без съпротива и може би по лобистки и политически причини, у нас се прилагат европейските директиви без защита на националния интерес и този на гражданите.
Ползите от търговията с въглеродни квоти са съмнителни. ТЕЦ "Марица Изток 2" е принудена всяка година да купува въглеродни емисии за 1,5–2 милиарда лева. Според Българската газова асоциация нито един лев от тези пари не остава в страната, нито е посадено дърво. С цената на квотите субсидираме икономиките на големите замърсители. Търговията с въглеродни емисии е изкуствено наложен политически инструмент, който генерира 900 милиарда евро. Квотите са голям бизнес, но само за определени субекти. За малки държави като България те са огромна тежест, защото водят до затваряне на ТЕЦ-овете, които са гръбнакът на енергетиката и осигуряват хиляди работни места.
Ако България ликвидира своите ТЕЦ, а все още не са изградени заместващи мощности като 7-ми и 8-ми реактор на АЕЦ "Козлодуй" или газови централи, цената на тока за бита и индустрията ще стане непосилна. Вносът не е решение, защото климатичните и геополитическите проблеми са непредвидими. Жалко е, че България, от енергиен лидер в производството на ток в Европа, ще се превърне в зависима държава. Още по-жалко е, че цената на тези недалновидни решения ще се плати от българския народ. България сама се е поставила в клопка. Трябва да затвори ТЕЦ-овете, но не проучва и не добива собствен газ, с който да замени въглищата, за да запази енергийната си независимост и възможност за диверсификация.
Действащият от почти 15 години мораториум върху проучването и добива на конвенционален и шистов газ ни прави 100% зависими от външни доставки. За разлика от нас, Румъния активно проучва, разкрива и добива газ, включително в близост до границата с България и в Черно море. Северните ни съседи вече могат да разчитат на собствен добив, което ги прави стабилни и независими за десетилетия напред.
