Коментар от Фейсбук страницата на икономиста Владимир Каролев:
„Защо няма завод на Volkswagen и надали ще има друг завод за сглабяне на автомобили в България? Просто погледнете партийните програми и изслушайте някой дебат. Всяка партия ще разтуря някакви договори, ще гони някакви инвеститори, ще събаря някакви инвестиции. Едните ще гонят американски централи от Маришкия басейн, други ще гонят златни рудници, трети ще режат ски зони, четвърти ще национализират енергийни компании, пети ще взривяват небостъргачи, софийска община ще гони френски концесионери и ще събаря лифтове, международни корпорации участващи в български конкурси за инвестиции разбират от телевизията, че процедурите са прекратени, а пък други научават от телевизията, че ще строят заводи за милиарди в България без даже да подозират или акционерите им да са одобрили подобни планове, и т.н. Общото впечатление на един нормален чужденец за България е, че тук договорите са пожелателни, законът е съчинение в свободна форма, брандът и името ти може да бъде използвано за политически цели по всякакъв начин (без механизъм за защита), а надлежното изпълнение на разпорежданията на един регулатор не е никаква гаранция, че друг регулатор няма да реши как първия се е объркал и да те изсурвака за Коледа. Така че ако не си сглобяемо хале с преместваема поточна линия за калници на автомобили или офис под наем с няколкостотин софтуеристи (чиито договори могат да бъдат преподписани към друг клон за 24 часа), вероятността някакви политици да те напъдят от държавата преди да ти се е изплатила дългосрочната инвестиция ще те тормози поне 10-15 години. Наскоро помогнах на една софтуерна компания да преговаря с ЮАРско-американски инвестиционен фонд - не искаха и да чуят за българско законодателство, набиха ни през десет морета в американска юрисдикция. В такава среда как се прави дългосрочна инвестиция, която не може да се сгъне и изнесе в Румъния или Македония за 24 часа, да не говорим пък такава, зависеща от някакъв държавен ресурс, регулация или договор?“
