В продължение на 15 години Мозамбик е в хватката на жестока гражданска война. Тя свършва през 1992г., а като резултат от нея голяма част от оцелелите слонове в Национален парк Горонгоса са останали без бивни.
По време на военните действия едрите бозайници са били масово ловувани за изхранване на войници, както и заради слоновата кост, с която са купувани оръжия. Само за тези 15 години над 90% от слоновете в парка са убити, а популацията е претопена от над 4000 индивида до само няколкостотин.
Ново проучване, публикувано в „National Geographic”, твърди, че войната е имала не само унищожителен ефект върху популацията на най-големия сухоземен бозайник, но е предизвикала и еволюционна реакция.
Най-новите данни от парк Горонгоса показва, че около 32% от женските слонове, родени след 1992г., никога не развиват бивни. Нещо, което при нормални обстоятелства се наблюдава само при 2-4% от женските.
Подобно явление не са наблюдава за първи път.
Заради незаконния лов между 1980 и 1990, в началото на новото хилядолетие рекордните 98% от женските слонове в Слонския национален парк Аддо в Южна Африка са без бивни.
„Широкото разпространение на женски без бивни в Аддо е забележително и показва, че високите нива на незаконен лов могат да имат по-големи последици от намаляване на популацията. Тези драматични промени при слоновете тепърва започват да се изучават“ смята Раян Лонг, поведенчески еколог от Университета в Айдахо.
До същото заключение стига и проучването на Джозефин Смит, която работи в „Южнотанзанската програма за слонове“.
В най-засегната от бракониери през 70те и 80те години част на Национален парк Руана в Танзания, около 21% от женските слонове над 5 години не развиват бивни. За женските над 25 години процентът е 35.
Още повече, проучване проведено през 2016г. от Университета Дюк и Службата за дивата природа на Кения установява, че бивните на слоновете стават по-малки спрямо миналото.
Бивните на животни родени между 2005г. и 2013г. са 21% по-малки от запазените бивни от 60те години на миналия век. В същото време, при оцелелите слонове от най-тежкия период между седемдесетте и осемдесетте години се наблюдава, че бивните на мъжките са 1/5 по-малки спрямо тези от 60те години, а при женските 1/3.
Учените все още изучават как този феномен се отразява на слоновете. Въпреки че животните могат да живеят спокойно без бивните си, те всъщност имат основна роля в живота на слоновете. Те им помагат да повалят дървета, да копаят дупки в търсене на храна и вода, както и при борбата за надмощие между мъжки в стадото. Засега учените знаят, че липсата на бивни води до мигриране в нови територии в търсене на храна, тъй като животните са лишени от основния си инструмент за копаене и брулене на дървета.
В момента в Калифорнийския университет на Лос Анджелис (UCLA) се провеждат излседвания на кръв от слонове, живели в райони с високи нива на незаконен лов, за да се установи какви генетични промени стоят зад феномена с липса на бивни.
