Снимка: Проф. Стефчо Стойнев коментира пред БТВ, че „конструкцията на Алепу може да играе двойна роля, каквато практика има"Извън скандала в медиите и социалните мрежи, казусът със строителството зад плажа (не на него) Алепу има предистория.
Въпросът Алепу има три аспекта – законов, екологичен и технологичен.
През периода 2005 -2008 година, след редица прехвърляния и сделки с община Созопол, 29 декара в района на местността Алепу, до старото шосе за Приморско, стават частни. Инвеститорската идея е там да бъде изграден хотелски комплекс. Земите са включени в Общия устройствен план на Созопол, който е влязъл в сила след съдебно обжалване и отдавна е действащ. Терените са променени от земеделска земя в урбанизирана. Тоест при спазване на законите там може да се строи хотел или други сгради за туризъм и ваканции. Тогавашните ограничения са били до 20% застрояване и кинт (интензивност на застрояване) 1.2. Това означава, че на един декар може да се построи сграда с 1200 кв. м. разгъната площ. При тези изисквания собствениците от Алепу Вилидж получават разрешение за строеж. Впоследствие през 2015г. влизат промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които намаляват кинта от 1.2 на 0.5.
Извършва се и задължителната екологична оценка, защото тя е част от процедурата. Какво се констатира в нея? Действително в тази част, зад плажа Алепу, гнездят и има дупки на пчелояд. Това е красива птица, разпространена по Черноморието, Дунав, в приморска Добруджа, в Южна България около река Марица и на други места. Популацията й е около 30 000 екземпляра. Тя е защитен вид, но не и изчезващ. По тази причина не е включена в Червената книга на застрашените птици.
Още през 2009 година, когато свлачището се активизира и се срутва, гнездата на птиците са унищожени вследствие на което те променят местообитанията си. Така строителството на укрепителната конструкция срещу свлачището през 2020г. не е причина за напускането на птиците, нито за това, че те са загинали. Просто са се преместили на друго място.
Колкото до факта, че земите са в Натура 2000. В тези зони, които са 34% от територията на страната, въпреки популярната теза, строителството в тях не е забранено. Проектът трябва да отговаря на редица законови условия и ако те са спазени, няма проблем там да се изгражда ваканционно селище. Тази процедура се казва оценка за съвместимост /ОС/ по Натура.
Един от важните аспекти на този казус е, че изграденото съоръжение не е брегоукрепване, както се твърди, а укрепване на свлачище. Има много голяма разлика между двете дейности.
Свлачище е природно явление, при което има нарушена устойчивост на земните маси вследствие на подпочвени води или нестабилна глинена основа, какъвто е случаят на Алепу. Свличането на земните маси е бавен процес, но не се ли укрепи, то продължава да се движи. Затова старият път за Приморско, както се вижда от снимките, е разцепен и потънал.
Бреговата линия е мястото на преход между водата и сушата. Брегоукрепването е друг вид дейност. За разлика от свлачището, то се извършва едновременно на сушата и във водата. Този вид брегоукрепително съоръжение се казва дамба. То се изпълнява по коренно различен начин от укрепване на свлачище, което е с подпорни стени. Основният материал за изграждането на дамбата е скални блокове по 1 ,2 тона или бетонни конструкции по 5 тона, които се насипват във водата, там където брегът е поддал. Всички сме ги виждали по брега на морето. Отделно се правят и дренажни насипи и дренажни ребра с дължина 50-80 метра. Разликата между двете съоръжения и изпълнението им е голяма.
След като има издадени разрешения за строителство и периодично са извършвани проверки от районната ДНСК, означава, че проектите и изпълнението са законни.
Защитата на частната собственост е основата на Конституцията. Това, че нещо не се харесва на част от обществото, не значи, че е незаконно. Затова са институциите - когато има подозрения за незаконни действия, те проверят. Ако е така, санкционират. Но ако не е и всичко е законно, тогава строителството може да продължи. Но да се издават присъди от екраните на телевизорите и да се пренебрегват законите на страната, за това, че в медиите нещо е написано, е абсолютно недопустимо. Банкерът Буров го е казал точно „диктатурата на тълпата е бич за държавата".
