През 2012 година Народното събрание наложи безсрочен мораториум на проучването и добива на шистов газ, конвеционален газ и нефт по технологията фракинг за цяла България и акваторията ни в Черно море.
Текста на този документ се оказа така написан, че на практика блокира и проучването за конвенционален газ и петрол за цялата сухоземна територия на страната. Актът на Парламента е в следствие на протести от зелени организации, противници на добива на газ и петрол в България. Тези необмислени и прибързани действия на Народното събрание тогава лишиха за десетилетие напред страната от собствен добив и така необходимата сега диверсификация.
Актът на Парламента постави България в ситуация да е 100% зависима от външни доставки, независимо дали са от Русия, Азербайджан, Турция или друг доставчик, както и вносен компресиран газ.
Скандалът, който доведе до мораториума, започва след като тогавашното правителството дава концесия на гиганта Шеврон за проучване на находище на шистов газ до Нови пазар. Американците прогнозират, че на това място могат да се добият между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра шистов газ. В анализ на Агенцията за енергийна информация на Съединените щати се твърди, че в България има шистови залежи от 500 милиарда куб.м газ, които ще можем да използваме най -малко сто години.
В проучванията и добива на шистов газ има политика, икономика, екология и лобистки интереси. Какви доводи имат отделните страни?
Привържениците смятат, че проучванията могат рязко да намалят зависимостта на България от чужди доставки. Същото важи и за държавите с авторитарно управление, които имат навика да изнудват контрагентите си по политически причини. Другият плюс на това да знаем на какви енергийни ресурси можем да разчитаме е, че по този начин можем да влияем за понижаване на цените от монополните доставчици. Освен това технологиите за добив толкова са се развили, че сега за разлика от преди 10 години, когато е наложен мораториума, днес няма никаква опасност от замърсяване на подпочвените води.
Примерът е, че Съединените щати от вносител (въпреки ограниченията наложени от администрацията на Байдън) сега са най-големият износител на компресиран газ.
Основните притеснения свързани с проучването и добива на шистов газ е методът фракинг, и възможното замърсяване на подпочвените води. Фракингът е хидравлично разбиване на скалите и вкарване в сондажите на вода и пясък под високо налягане. Противниците на метода смятат, че дори и след изтощаване на находището ,остатъчните химикали могат да отровят почвата и водите.
„Въпреки съществуващите рискове добива на шистов газ в нашата страна е безопасен поради геологическите особености на българската територия и разположението на земните пластове".
Това заявяват преди време доц. Радослав Наков и проф. Кристалина Стойкова от Геологическият институт към БАН. Те допълват, че "при стриктно спазване на технологиите, рискът от аварии се свежда до минимум."
На обосновани твърдения, че в Съединените щати има екологични проблеми с добива на шистов газ, геологът Христо Казанджиев отговаря –
„в САЩ поради малката дълбочина, на която се добива шистов газ, под 2 км, са възможни замърсявания. В България залежите са на между 3 и 4 км, а водоносните хоризонти са на около 500-1000 метра. Тази дълбочина предпазва от замърсяване водите, които са над тези пластове".
През годините в Северна България са извършени над 1000 сондажа за конвенционални нефт и газ. Голяма част от тях са на дълбочина между 3 и 4 км. През цялото време не е имало нито един инцидент.
Мораториума на проучване и добив на шистов газ бе наложен основно по политически причини. Протестите, които бяха организирани от екологични организации и местни активисти, накараха политиците да избързат с налагане на забраните. Мнението на експертите и учените не натежа колкото това на протестиращите. Мораториума бе гласуван прибързано, без съответните анализи за ползата или вредата от добива на шистов газ.
