Точно преди 50 години, на 15 май 1973, Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия взема решение за проектиране и строителство на плавателен канал Русе-Варна.
Докладната записка е изготвена лично от Тодор Живков. В нея той предлага да се привлекат към проекта и социалистическите страни от Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) и държавите от Европейската икономическа общност (ЕИО).
Работата по проекта започва веднага. Обследвани са три трасета. Едното с дължина 176 км, минаващо край Разград и Шумен. Второто е 192км, по поречията на реките Голяма Камчия и Провадийска река. Третият вариант е от Малък Преславец през Добруджа до Варна, с дължина 156 км.
Каналът е трябвало да е с ширина 30 метра и дълбочина пет.
Централния комитет на БКП иска финансиране от СИВ. По същото време обаче търсим от тях пари и за изграждане на АЕЦ Козлодуй. Съветският лидер Леонид Брежнев казва на Живков да избере едно от двете, защото няма пари и за двата проекта, които струват милиарди. Живков избира да се строи АЕЦ в Козлодуй.
Български евродепутати възраждат проекта
Възраждането на идеята за плавателен канал Русе-Варна е на евродепутатите Радан Кънев от Демократична България и Емил Радев от ГЕРБ. Те смятат, че проектът, който ще струва поне 3 милиарда евро, може да се финансира от Европейския съюз.
Според тях ползите от пободен проект ще са не само за България, но и за цяла Европа. Това би бил най-краткият път за стоки от Европа до Черно море. Освен това съоръжението може да бъде вписано и в Зелената сделка, която подкрепя развитието на водния транспорт като най-екологичен. Водата от канала пък може да се използва за напояване и промишлени нужди.
Според двамата ни представители в Европейския парламент проектът е перспективен и има голям потенциал.
Проектът е невъзможен за реализация
Проблемът за изграждане на плавателен канал Русе-Варна, не е технически или финансов. Подобни съоръжения са правени и се строят и в момента. Пример за това е каналът Дунав-Букурещ.
Финансиране също може да се договори, тъй като 3 милиарда евро не биха затруднили европейския бюджет, особено на фона на инвестициите, които се правят за Зелената сделка на фон дер Лайен.
Големият проблем е в шистите
Геоложката структура на района, през който ще се прокопава бъдещият канал, е основно от шисти. Това са скали със зърнеста структура, много пропуквания, цепнатини и джобове. На места дебелината им надхвърля 3000 метра. Цяла Североизточна България и Добруджа лежи върху шистови пластове. Затова в тази част на страната има находища на шистов газ, който се съдържа в пукнатините.
Геолози от Софийският университет, които са изследвали трасето, където трябва да се изгражда съоръжението, са категорични, че Дунав не може да захранва целогодишно с достатъчен обем вода канала. Това означава, че той няма да е плавателен в периодите на маловодие, което обезсмисля целия проект.
Освен това, от от канала ще е невъзможно да се черпи вода за напояване и промишлени нужди.
Усилията на българските евродепутати са похвални, но те трябва да ги насочат към по-реалистични проекти, като поне още един мост на Дунав, тунела Петрохан и магистрала Черно море.
