България за поредна година не успява да се справи с разхищението на вода, а в едва шест от лабораториите в 28-те регионални здравни инспекции могат да се направят пълни анализи на съдържанието. Това разкрива доклад на Европейската сметна палата, в който освен България присъстват Унгария и Румъния. Експертите разглеждат какво се случва с водоснабдяването и качеството на водата в трите държави до края на 2016 година.
У нас най-голям се оказва проблемът с т.нар. малки зони за водоснабдяване. Съдържанието на желязо се контролира в около 90% от тях, а хромът и ентерококите - в около 80%. Като се има предвид, че тези зони обслужват около 1.7 млн. души, това означава, че около 340 000 души получават вода, която изобщо не се проверява за ентерококи, се посочва в доклада.
Нещо повече - според предварителните данни за 2014 г. и 2015 г. някои параметри като хром, желязо и ентерококи не са проверявани във всички малки зони за водоснабдяване, разкрива докладът. Стряскащо е обаче, че не е бил извършван мониторинг на всички параметри и за големите зони за водоснабдяване.
Проблемът се признава и от българските власти. Причината е в липсата на достатъчен капацитет - пълни изследвания на пробите могат да се извършват само в шест от лабораториите на 28-те регионални здравни инспекции, а вещества като броматите например могат да се проверят само в две от тях. В момента тече процедура, свързана с подобряване на капацитета за анализ на регионалните здравни инспекции по програма "Околна среда", се отбелязва в доклада.
Все пак качеството на питейната вода в България, Унгария и Румъния се е подобрило през последните години благодарение на европарите, но има още много какво да се желае - поне по отношение на България, отчитат експертите. В рамките на периода 2007 - 2020 г. трите държави ще са получили общо 3.7 млрд. евро за управлението и снабдяването с питейна вода.
Загубите на вода по мрежата у нас продължават да са високи - при средно ниво за ЕС от 34% България успява да прахоса цели 60 на сто. От трите държави членки само Унгария има по-нисък от средния процент (24%), а Румъния е докладвала загуби на вода от порядъка на 40 на сто.
Данните от доклада не са изненада - само преди година се оказа, че някои от големите ни градове са "шампиони" в разхищението на вода в световен мащаб. Добрич и Разград пилеят съответно 80 и 71% от водата. До тях по този показател успяват да се доближат някои мексиканските градове като Мексико сити, Чихуахуа, Сан Луис Потоси и Тукстла, където течовете са между 45 и 65%, показа доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тогава София бе посочена като единствената европейска столица, в която 50% от водата по мрежата се губи. За сравнение - в Амстердам, Кьолн и Париж течовете по ВиК мрежите са в рамките на 4-8%.
Източник: в.Сега
