Норвегия има славата на най-екологичната страна в света. Въпреки че икономическото им развитие е строго съобразено с опазването на природата, там строят лифтове, влекове, ски писти и инсталират системи за технологичен сняг в Национални паркове, които са със статут на строга защита.
Такъв е случаят в ски зоната Фона глетчер ски резорт (Fonna Glacier Ski Resort), разположен на глетчера Фолгефона (Folgefonna), Национален парк на Норвегия. След изграждане на ски влековете и трасиране на пистите, въпреки че са разположени на висока надморска височина и на глетчер, е изградена система за изкуствен сняг. Тръбите следват релефа. Разположени са на повърхността, по скалите, без да се копае, и са укрепени с анкерни болтове. Оръдията също са разположени на равнището на терена. Разрешителните за полагане на системата за сняг излизат само за два месеца след подаване на документите, като няма никакви съдебни обжалвания, въпреки че се пробиват скалите.
Системата ще се захранва с вода от река, на която е изграден бараж от камъни – бент, преграждащ реката, за да се завири и да се получи езеро, от което с помпи се подава вода по тръбите за оръдията. По този начин, при минусови или около нулеви температури, системата ще произвежда необходимия сняг. Естествено, че не се използват химикали. Всъщност, въпреки пропагандни твърдения на еколози, никъде и никога в света не се е правил технологичен сняг, използвайки химически субстанции. Изкуственият сняг се произвежда само от вода и турбоналягане с въздух.
Перишър - най-големият ски курорт в Южното полукълбо (Видео)
КАКВО СЕ СЛУЧВА В БЪЛГАРИЯ?
За последните 15 години в страната няма изграден нито един нов лифт. На няколко места в Пампорово, Боровец и Банско са подменени стари съоръжения с по-модерни в съществуващите трасета и сервитути. Проблемът е, че всички ски центрове са разположени в Природни и Национални паркове. Всички те през 2007 г. бяха включени и в зони по Натура. Законодателството у нас, за разлика от алпийските и северните държави, е толкова рестриктивно, с на практика неизпълними изисквания, че е невъзможно да бъдат изградени нови писти, лифтове или влекове. Сериозна пречка са злоупотребите с правата, които са дадени на зелените екологични неправителствени организации. Чрез каскади от съдебни обжалвания, те блокират всеки един проект.
Ски сезонът - 210 км писти, 4 курорта и нито един нов лифт
По тази причина, въпреки че в страната има 120 върха над 2000 метра и на много места подходящи условия за ски, няма нито едно евро чужда инвестиция в този сектор. Имаше един проект "Рила Дестинейшън" на консорциум от френски компании. След като похарчиха 2 млн. евро за презентиране на проекта, разбраха, че у нас положението е безнадеждно, а пречките са непреодолими и преместиха проекта в Косово, където го реализираха. Оттогава инвеститорите заобикалят България и се насочват към Румъния, Северна Македония и Сърбия.
ДЪРЖАВАТА НЕХАЕ
Новите планове за управление на Витоша, Пирин и Рила са готови от 8 години. За тях са дадени 4,5 милиона евро европейски средства. Изготвени са професионално от екипи учени от Българската академия на науките и експерти от Лесотехническия институт. Новите планове трябваше да заменят старите, правени от еколози, пълни със забрани и ограничения за развитие въобще на туризъм в планините, включително и изграждането на писти и лифтове.
Най-големият проблем е, че законодателството е дало огромни права да обжалват на зелените неправителствени организации. По личностни, лобистки или корпоративни причини, това се случва на всеки проект, срещу който са против. Срещу символична такса от 10 лв. зелени НПО подават жалби в съда с цел забавяне или въобще блокиране на проект за нови лифтове и писти или за подмяна на стари с нови, както е случаят с Витоша. Обикновено един такъв процес, защото обжалването е двуинстанционно, продължава 4–5, дори и повече години, и проектът се обезсмисля. И така е от над 2 десетилетия. Инфраструктурно процесът по модернизация, разширение и изграждане на нови ски центрове е застинал в точката на замръзване.
Витоша - ръждясалата планина: факти и лъжи
Тежките административни и екологични процедури, политизирането на проблема, лобистките интереси на финансираните от чужбина зелени НПО, личните амбиции на някои персони еколози напълно провалиха този сектор – зимния и планински туризъм. Понякога някой нов министър се засилва да направи нещо, но сблъсквайки се с реалността, бързо се отказва. Преди 10 години от БАН изработиха стратегия за развитие на туризма, но една бивша министърка на туризма, допълвайки я, така я окепази, че не става за нищо.
Дано сегашният министър Евтим Милошев посъбере малко смелост да прочете стратегията на БАН, която беше приета с голяма надежда от туристическия бранш, и я предложи за утвърждаване от Министерския съвет. Това ще е една малка, но важна стъпка. Другото, което трябва да се направи, е министърът на околната среда и водите Петър Димитров да разпореди незабавен преглед на новите, но невлезли в сила планове за управление на Витоша, Рила и Пирин, след което още до изборите те да бъдат одобрени от Министерския съвет. Те със сигурност ще бъдат обжалвани от зелени НПО, но все пак процесът ще тръгне. Защото най-недалновидното е да стоят по чекмеджета в дирекциите на парковете, както е от 8 години.
Норвегия, Швеция, Швейцария, Австрия, Германия, Италия, Франция, Хърватия, Сърбия, Турция, Румъния, Северна Македония ще продължат да строят десетки нови ски центрове, а ние ще стоим на опашки или ще спонсорираме чуждите държави вместо нашата.
