Снимка: youtubeУстойчивото развитие изисква ограничаване на населението и на потреблението. Невярно. Всъщност устойчивото развитие се случва не въпреки, а благодарение на ръста на населението, потреблението на ресурси и богатството. Те причиняват ръст на търсенето и производството, които водят до недостиг на ресурси и замърсяване. Недостигът движи цените нагоре, а замърсяването предизвиква обществен натиск. В резултат се създават възможности, които изобретателите и инвеститорите запълват с иновации. Последните ни осигуряват по-висок стандарт на живот, отколкото преди да възникнат проблемите. Откриват се нови ресурси или техни заместители, цените падат, а замърсяването намалява. Повече хора живеят по-добре. И цикълът се завърта отново.
Устойчивото развитие изисква да произвеждаме собствена храна, енергия и всякакви други неща на локално ниво. Невярно. Развитието е възможно, когато производителността на труда расте, а последното се случва само при свободна конкуренция и все по-тясна специализация. Всеки опит за постигане на самодостатъчност на местно ниво в историята винаги е завършвал катастрофално. Северна Корея и Венецуела днес и затварянето на Китай и Япония в миналото са отлични примери.
Устойчивото развитие е само за бъдещите поколения. Невярно. Устойчивото развитие означава да живеем по-добре тук и сега. Бъдещите поколения ще имат много по-добри шансове за успех, ако наследят планета, в която максимално много хора се радват на висок стандарт на живот и могат да реагират на всякакви предизвикателства. Освен това ние днес няма как да знаем какво точно ще искат бъдещите поколения.
Устойчивото развитие се базира на използването на възобновяеми ресурси, защото невъзобновяемите се изчерпват. Невярно. Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват невъзобновяемите ресурси – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен мотор на развитието. Запасите на невъзобновяеми ресурси в земната кора са практически неизчерпаеми. Неслучайно, въпреки големия ръст на потребление, те продължават да растат. В историята няма прецедент за изчерпан невъзобновяем ресурс. Това обаче не важи за биологичните ресурси, които са ограничени от скоростта на възпроизводство и много растителни и животински видове подлежат на интензивно използване и измиране.
Устойчивото развитие поставя интересите на обществото пред свободата на индивида. Невярно. Точно обратното – устойчивото развитие е възможно само при максимална свобода на индивида. Мащабното подобряване на качеството на живот започва тогава, когато отделният индивид получава максимална свобода и контрол върху собствеността си – през XVII–XVIII в. в Англия и Холандия. Гарантираното право върху плодовете на ума, труда и инвестициите на всеки индивид е в основата на индустриалната революция и технологичния напредък. Всеки опит за ограничаване на свободата на индивида в името на някакъв обществен идеал е завършил с катастрофа – Съветският съюз е най-яркият пример за това. Важно е да се знае, че замърсяването намалява качеството на живот, тоест също представлява отнемане на свобода, така че умното му регулиране е нужно.
Устойчивото развитие изисква спешна и дълбока промяна в социално-икономическите отношения, защото светът лети към ресурсна и екологична катастрофа. Невярно. Всъщност всички индикатори за потреблението и доказаните запаси на ресурси и качеството на околната среда на глобално ниво непрекъснато се подобряват. Катастрофата съществува само в медиите и говоренето на хора, които се опитват да получат власт.
Списъкът с митове може да бъде продължен безкрайно – учебниците и медиите са изпълнени с такива. Важно е те да бъдат разбивани, защото вярата в тях води до погрешни и контрапродуктивни решения и политики. И реално спира процесът на устойчиво развитие, на чиито плодове се радваме ежедневно./ forbesbulgaria
