Швейцарски учени излязоха с нова теория за инцидента в прохода Дятлов.
През 1959г. опитна група от Уралския държавен технически институт предприема експедиция в северните части на планина Урал. Неин водач е 23-годишният студент по радиоинженерство Игор Дятлов. Всичките десет члена на групата, осем мъже и две жени, са опитни планинари. Един от тях, Юрий Юдин, който страда от хронични заболявания, се отказва на втория ден от експедицията заради дискомфорт и се връща. Останалата част от групата се насочва към връх Отортен.
На 1ви февруари групата се подготвя да премине прохода, но поради лошите условия, силен снеговалеж и мъгла, те се отклоняват от маршрута си на запад към върха на хребета Холатчахъл. Когато осъзнават грешката си, те решават да направят лагер на планинския склон, вместо да слязат към гористата местност, която се намира на около 1.5км, която би им предоставила по-добър подслон. Това е и последната информация, която е била записана в дневника на водача на експедицията.
20 дни след това, заради липсата на каквито и да е вести от експедицията, близките на алпинистите поискват да бъде започната спасителна експедиция. На 26ти февруари спасителите откриват изоставения и затрупан със сняг лагер на склона под Холатчахъл. Спасителите установяват, че палатката е била разрязана отвътре, откриват и стъпки, които водят надолу по склона.
На 1.5 км по-надолу са открити и първите две тела – без обувки и само по бельо. В следващите няколко дни спасителите откриват още четири тела. Намирането на другите четирима члена на експедицията отнема цели два месеца.
Около инцидента има много въпросителни, които провокират конспиративни теории, като нападение от огромно животно или йети, нападение от местните манси, радиоактивно отравяне от изпитания на оръжия в Съветския съюз, както и дори среща с НЛО. Част от тези въпросителни са наличието на завишени нива на радиоактивност по дрехите на едно от телата, извадено око на двама от членовете, както и липсата на език и вежди при друг и наличието на тежки травми от удар при три от телата.
Тогава властите заключват, че инцидентът е станал най-вероятно заради лавина, буря или природно бедствие. През 2019г. разследването е възобновено и отново се стига до заключението, че става въпрос за природно бедствие.
Критиците на това обяснение обаче твърдят, че склонът не е достатъчно стръмен, за да предизвика смъртоносна лавина, а от подобно свлачище няма и следа. Освен това, няма и обяснение за тежките травми по телата на трима от алпинистите, както и за липсващите телесни части.
В края на миналата година двама инженери, Александър Пързин и Йохан Гауме, от Техническия институт в Цюрих се заемат с разгадаването на загадката.
Те използват исторически записи за метеорологичните условия в планината за периода на инцидента, както и компютърни симулации, които пресъздават възможните сценарии.
Те откриват, че е възможно изключително малка, но много тежка и гъста лавина да е причина за инцидента. Те смятат, че катабатичен вятър е натрупал сняг по склона, който е станал нестабилен, когато участниците в експедицията са издълбали заслон в снега.
За да достигнат до пълен отговор, те се обръщат към необичайна компания – „Дисни“. Гауме е толкова впечатлен от реалистичния сняг във филма „Замръзналото кралство“, което провокира двамата учени да поискат кодовете за компютърните анимации, използвани във филма, за да ги добавят към симулациите си. Те добавят и данните от мащабните проучвания, извършени от „Дженеръл Мотърс“ през 1970г. за последиците върху човешкото тяло от сблъсъци с различна сила.
На база на новите симулации, те достигнат до заключението, че вероятно издълбаването на заслон в склона е била най-голямата грешка на експедицията. Според тях това е дестабилизирало тежкия сняг, донесен от катабатичния вятър, което е причинило нищожна, но изключително тежка лавина, която се е стоварила върху палатката през нощта, докато екипът е спал. Това обяснява наличието на тежки фрактури при трима от членовете, разрязването на палатката отвътре, както и липсата на следи от лавината, която след това е била разнесена от силния вятър.
„Мисля, че това е история за кураж и работа в екип. Когато лавината е затрупала палатката, по-леко пострадалите са се опитали да помогнат на тези с тежки травми, не са оставили никого“ коментира Гауме.
Според двамата учени, условията са били изключително тежки, след инцидента екипът е бил дезориентиран, а липсата на дрехи обясняват с това, че когато двама от групата са загинали, другите са взели дрехите им в опит да се спасят. Те смятат, че извадените очи и липсващият език най-вероятно са дело на диви животни, които са открили телата преди спасителите.
Въпреки всичко, Гауме и Пързин признават, че тяхната теория не може да предостави обяснение за завишените нива на радиоактивност по дрехите на един от загиналите.
