ПРЕДИ 3 770 000 000 ГОДИНИ
Произходът на живота е тема, по която от години се дебатира ожесточено, често защото учените се опитват да разгадаят събития, случили се преди милиарди години. За дебата допринася скорошно откритие, от дълбините на екзотичния пейзаж на пояса Нувуагитук в Канада, където учените са открили фосили, за които смятат, че са на възраст от 3,77 милиарда години. Ако са прави, това е най-старият фосил, откриван някога.
Спекулациите относно възрастта на най-древните фосили винаги разбунват духовете, главно защото, когато скалата е прекалено стара, тя е преминала редица геологични деформации. Всички процеси свързани с ерозия, влага, климатични условия и т.н. могат да премахнат следите от живот в камъка и става доста невероятно ние да открием нещо от преди хиляди, да не говорим за милиарди години назад във времето. Въпреки това водещият учен в изследването Матю Дод е убеден, че неговото канадско откритие ще устои на научната критика.
Открият от екипа фосил с формата на сламка е намерен в част на Канада, която някога е била хидротермален отвор на океанското дъно. Микроскопичните микроби, създали фосила, биха покълнали тъкмо около такива отвори, за да се възползват от волатилната химична система, която да им осигури нужната среда. Когато микробите са измрели, желязото във водата би се закрепило по разлагащите им се тела, евентуално замествайки техните органични структури с камък, който учените днес могат да изследват.
След съответния задълбочен анализ учените са на мнение, че фосилът е на най-малко 3,77 милиарда години. Микробите биха могли дори да са на възраст 4,28 милиарда години, казват те. А това е само 260 милиона години след формирането на Земята. Изследването е публикувано в Nature.
Нашето съвременно разбиране за произхода на живота на Земята твърди, че той се е появил някъде преди 3,4 до 3,5 милиарда години. Настоящото откритие твърди, че това е станало с най-малко 300 милиона години по-рано. Ако възрастта на фосила бъде препотвърдена, важността на откритието става неимоверна.
Тези фосили предизвикват фундаменталното ни разбиране за произхода на живота на Земята, защото ни карат да преразгледаме това, което знаем за потенциала на органичния живот във време, когато Земята е била буквално бомбардирана от астероиди, средата се е променяла радикално на всеки сто години, а земната повърхност е била покрита от разтопена лава. Ако животът е могъл да се развие в такива условия, значи разполагаме с много повече въпроси, отколкото отговори.
Това, което смятахме, че е постоянен процес, който изисква време и внимание, може да се окаже нещо по-спорадично, което от своя страна предполага, че може да е по-скоро космичен феномен, не просто земен такъв. Това, разбира се променя начина, по който оценяваме потенциала да открием живот на друга планета.
