Снимка: Подобни открития играят огромна роля за потенциалното възкресяване на мамутите в Сибир – идея, която придобива все по-голяма популярност и може да има невиждан досега ефект в борбата с глобалното затопляне. Учени откриха най-старото ДНК, намирано някога. Откритието, направено от екип от европейски учени, бе публикувано в научния журнал „Nature”.
ДНК-то е извлечено от три зъба от различни мамути, открити в сибирския вечен лед през 1970г. Най-старият от тях е на цели 1.6 милиона година, вторият на 1.3 милиона, а третият на 600 000 години.
Това е първият случай, в който учени откриват ДНК на над 1 милион години. Досега рекордът бе около 780 хиляди години във фрагмент от кост на кон, открито от генетика Лудович Орландо през 2013г., който е част от екипа, извлякъл ДНК-то на 1.6 милиона години.
Учените винаги са имали надежди, че подобно ДНК е възможно да бъде открито, но проблемът е, че в повечето случаи то се фрагментира и губи изцяло генетичната информация, която носи. Благодарение на новите технологии обаче, научният пробив е бил възможен.
Най-старото ДНК генетиците смятат, че принадлежи на европейски вид мамут, който е прародител на вълнестия мамут.
Пробата на 1.3 милиона години обаче се оказва, че най-вероятно принадлежи на неидентифициран подвид мамут, близък роднина на европейския, който авторите на доклада смятат, че е предшественик на северноамериканския мамут. Както вече е доказано, северноамериканските мамути всъщност са вълнести мамути, мигрирали от Европа през Азия, придвижвайки се по замръзналия Берингов проток.
„Не може да сме на 100% сигурни, че е нов подвид, но наистина изглежда така“ коментира Лов Дален, еволюционен генетик в шведския Природонаучен музей.
Той, добави, че откритото ДНК подсказва, че северноамериканският мамут всъщност най-вероятно е хибрид между вълнистия мамут и новооткрития т.н. крестовски мамут. Според изчисленията на научния екип двата вида са мигрирали през беринговия проход поотделно, но преди около 420 000 години са се срещнали и са създали хибридния вид.
Всички тези открития на учените може да спомогнат за връщането на мамутите на земята - научно течение, което набира все по-голяма популярност през последните години.
Мнозина генетици и биолози смятат, че възкресяването на огромния бозайник би спомогнат в борбата с глобалното затопляне и топенето на ледовете.
Вечният лед в Сибир съдържа огромни залежи от въглероден диоксид, три пъти по-голямо количество от това, създадено от човешка дейност някога. Ако вечните ледове продължат да се топят, то газовете ще попаднат в атмосферата и ще ускорят глобалното затопляне. Тук идва и ролята на мамутите. Отъпквайки и наторявайки горния слой на заледената почва, те ще я разравят и по този начин ще стимулират растежа на трева и растителност. Степната трева от своя страна ще отразява слънчевата светлина и по този начин по-малко топлина ще достига до вечния лед. Според изчисленията на учените възстановяването на растителността в Сибир може да доведе до намаляване на средната температура в региона с цели 9 градуса.
Най-видният представител на идеята за възкресяването на мамутите е харвардският професор генетик Джордж Чърч.
От години Чърч организира експедиции в Сибир, които имат за цел да съберат останки от мамут, които съдържат ДНК. Когато се събере достатъчно генетична информация, учените ще могат да създадат хибриден вид на азиатския слон, който да има специфичните черти на мамута - дълга козина, големи бивни, малки уши и издръжливост на студ.
Професор Чърч е част от програмата „Revive and Restore”, която има за цел да създаде хибрид между азиатския слон и мамута, който да бъде освободен в Сибир. Това в перспектива би възстановило растителността и ще забави топенето на вечните ледове в Сибир. Всичко това ще има невиждани досега ползи в борбата с промените в климата, глобалното затопляне и парниковия ефект.
Програмата „Revive and Restore”, в която участват някои от най-успешните генетици и биолози от цял свят, се надява в следващите няколко години да бъде събран достатъчно генетичен материал, който да им позволи да „клонират“ мамут.
Когато това се случи, първите екземпляри ще бъдат отглеждани в т.н. „Плейстоценов парк“, проект на руските еколози Никита и Сергей Зимови, които са закупили огромни площи земя в Сибир, които са предназначени за резерват за мамути. В резервата вече живеят животни, които са обитавали региона по време на епохата Плейстоцен като елени, бизони и якутски коне.
*Ако темата за възкресяването на мамутите и ефектите от това Ви е интересна, екипът на Еко Новини препоръчва да прочетете книгата „Как да клонираме мамут“ на Бет Шапиро(How to clone a mammoth by Beth Shapiro).
