Много хора по целия свят са поставени под домашна карантина или са съветвани да намалят излизанията и контактите си до минимум заради пандемията от коронавирус.
Но социалното дистанциране не е нова концепция в природата. Всъщност, няколко социални вида също изолират болни членове на техните колонии.
Медоносните пчели и шимпанзетата например са доста безскрупулни когато става въпрос за болести.
Бактериалните инфекции, които поразяват колониите на пчелите могат да бъдат изключително опустошителни, превръщайки ларвите им в кафява пихтия отвътре. Заразените ларви миришат много силно и изпускат определени химикали, които пчелите могат да уловят и да реагират. При разпознаване на заболели ларви или индивиди, пчелите се събират на групи и изхвърлят заразените извън кошера. Поради факта, че възможността да разпознават тези инфекции е генетично предимство, пчеларите вече десетилетия развъждат тези екземпляри с цел запазване на по-здрава колония.
Шимпанзетата действат още по-крайно. През 1966г., докато изучава шимпанзетата в Танзания, световноизвестният приматолог Джейн Гудол наблюдава за първи път как екземпляр заразен с полиомиелит бива нападнат и изгонен от групата от другите шимпанзета.
„Цели две минути старият Макгрегър(името на болното животно) седеше неподвижно, гледайки групата“ пише Гудол в книгата си „В сянката на човека“.
Поведението е наблюдавано много пъти от тогава, макар, че не всички групи действат толкова драстично. В някои случаи групата просто избягва даден екземпляр, които е заразен с болест. Понякога дори заразените индивиди са приемани отново в групата след определен период от време.
През 90те години е доказано, че поповите лъжички на американската жаба бик могат да идентифицират болни индивиди и да ги отбягват. Както при пчелите, поповите лъжички разчитат на химикали, които те могат да усетят.
Карибските гръбначни омари също отбягват заразени индивиди, още преди да са заразни. Смъртоносният вирус „Panulirus argus“ отнема около 8 седмици след прихващане за да стане заразен за другите членове на групата. Омарите, които са социални животни, започват да отбягват болния индивид още четири седмици след заразяването. Те, също като гореспоменатите примери усещат химикали изпускани от болното животно.
Някои животни пък подбират партньорите си по това дали са здрави.
Женските мишки могат да разберат дали потенциалният им партньор е здрав, като подушат урината му. Ако женската усети паразити в нея, тя ще потърсят друг мъжки индивид.
По-голяма част от женските риби също предпочитат здрави партньори. Комбинация от различни фактори могат да подскажат на женската дали избраният мъжки има различни видове паразити.
„За разлика от нас, животните обаче не разбират, че ако си останат вкъщи драстично намаляват шанса да се заразят. Ние хората имаме тази възможност. Това прави огромна разлика“ коментира пред National Geographic Джоузеф Киисекер, водещ учен от „The Nature Conservancy”.
