Проф. Пимпирев: Свършиха се пионерските години на Антарктида, минахме в XXI век

Снимка: БГНЕС

Проф. Христо Пимпирев се завърна щастлив и горд от Антарктида, похвали се с осъвременена база на ледения континент.

Много съм щастлив, че се завърнах на родна земя от малкото късче България, което е на Антарктида. Много съм доволен, че успешно се изпълнява националната антарктическа програма. Това заяви при пристигането си на столичното летище полярният изследовател проф. Христо Пимпирев.

Ръководителят на 25-та Национална антарктическа експедиция е доволен, че в тази юбилейна експедиция има много млади учени - геолози, геофизици, геохимици, биолози, които работят със свои колеги от Монголия, Турция, САЩ, Испания по проблеми, засягащи всички нас - глобалните климатични промени. Освен това българската полярна база е минала на нов по-съвременен етап. От тази експедиция имаме вече телефон, който е с испански номер. Дадоха ни го нашите съседи - испанците и всеки един може да се обади в българската база като завърти един испански номер и плати колкото е разговора до Испания. Освен това имаме и интернет връзка, похвали се проф. Пимпирев. С една антена сме се свързани към испанската база “Хуан Карлос”, така че сме съвременна база и благодарение на родолюбив българин имаме и една високопроходима подемно-транспортна машина “Маниту”, с която свършиха четвърт вековните ни усилия както полярниците от XIX век са правили всичко на ръка. Сега всичко е много по-лесно, заяви полярникът. Над 5 тона товари сме прехвърлили с лодки с тази машина, така че можем да се гордеем от това, което имаме на Антарктида, защото сме единствената балканска държава с полярна база на ледения континент и една от най-напредналите страни с полярна програма от цяла източна Европа.

На въпрос с какво ще запомни тази юбилейна 25-та експедиция, проф. Пимпирев беше категоричен: „С това, че вече свършиха пионерските години с тези нововъведения, тъй като по-рано се свързвахме с България два пъти в седмицата по радиостанцията, а сега всеки може да вдигне телефона и да се обади в базата. Минахме в XXI век, минахме в една нова епоха в нашата база и най-вече с младите учени, които работят. Има ентусиазъм сред младите и те искат да работят в тези трудни условия”.

Професорът разказа, че в момента учените на ледения континент работят в отдалечена дива територия, където няма база, а са на палатки - живеят и работят трима млади геолози, при много тежки условия и се очакват много добри резултати от тях за рудопроявленията на този континент, за да се знае какво има в този къс земя, който имаме там. /БГНЕС