Снимка: Снимка: Институт за агростратегии и иновацииКак ще изглежда европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., ще има ли директни плащания за фермерите и как ще се разпределят те, как земеделците може да се включат в дебата – това коментира пред Investor.bg председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Тя е един от лекторите в организирания от Клуб Инвестор дебат Предизвикателствата пред земеделците през 2017 г. на 14 март.
Светлана Боянова е завършила право в Бургаския свободен университет. Започва кариерата си като главен експерт в дирекция "Интеграционна политика" в Министерството на земеделието и горите през януари 2000 г. с фокус ОСП, биоземеделие и правна закрила на сортовете растения в ЕС. От средата на 2003 г. е юридически съветник в Българската международна стопанска асоциация (БИБА), понастоящем КРИБ.
От 2008 до 2010 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). В първото правителство на ГЕРБ е зам.-министър на земеделието с ресори „Поземлени отношения“, „Директни плащания“ и „Програма за развитие на селските райони“. От ноември 2013 г. до момента ръководи Института за агростратегии и иновации.
- Г-жо Боянова, на какъв етап е европейският дебат за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г.?
- Миналата година видяхме първите идеи и насоки накъде да вървим, а в комисията по земеделие на Европейския парламент беше представен доклад от водещи специалисти в политиката по директните плащания и програмите за развитие на селските райони. Междувременно имаше вот за Brexit, ЕС и Канада се споразумяха за СЕТА, наблюдавахме нестабилност на цените на земеделските продукти. След Brexit последваха очаквания за намаляванетона парите въобще, излязоха въпроси има ли нужда изобщо от ОСП.
- Какви сценарии можем да очакваме?
- В доклад за оценка на въздействието се предлагат пет опции за бъдещето на ОСП. Първата е тя да не се променя. Вторият вариант е да няма ОСП, което не е реалистично. Третият вариант е да има програмиране на ниво страни членки, вместо на европейско ниво, на базата на идентифицирани нужди. В четвъртата опция се предлага синергия между директните плащания и управлението на риска.
Петата опция е да се предвиди строго преразпределение на подкрепата от големите към малките и към по-екологично ориентираните ферми, както и да има абсолютен таван на директните плащания. Този вариант предвижда по-стриктни екологични изисквания и къса верига на доставките. Всички тези опции ще бъдат изследвани и ще бъдат дадени предложения за бъдещата ОСП.
- Какво следва оттук нататък?
- Вече навлязохме в по-интересната част от дебата. Европейската комисия публикува въпросник, който може да бъде попълван до май от всички заинтересовани страни – земеделски производители, научни институции. През есента се очаква Комисията да направи съобщение с по-точни параметри какво се предвижда да бъде променено в ОСП.
След това започва работата по подготовката на законодателството. Този период ще съвпадне с българското председателство на Съвета на ЕС. Това означава, че догодина трябва да сме много добре подготвени и да имаме формулирани приоритети.
Освен въпросника, Комисията е поръчала различни доклади например как се отразява „позеленяването“ (на директните плащания за обработваеми земи – бел. ред.), което беше въведено с реформата от 2013 г., как се прилагат мерки за управление на риска, достатъчен ли е инструментариумът на пазарните мерки.
В ситуацията на нестабилни цени все повече се набляга на нуждата от допълнителни инструменти и засилване на ролята на стопаните в цялата верига, групите организации. Ние също трябва да направим тези анализи.
Включително стартирахме ли с мярка „Иновации“ – тя е заложена в ПРСР и е част от нея, не е предвидено засега отварянето й, но е посочена като една от целите, които трябва да изпълним.
- Защо държите толкова на отварянето на тази мярка?
- Това е един от акцентите в работата на Института. Целият Европейски съюз работи в тази посока, за да е конкурентен спрямо останалия свят. При позеленяването ефектът е спорен. Но за иновациите абсолютно всички са убедени, че ще доведат до подем. Защото иновацията е най-бързият начин да станеш различен и по-добър спрямо всички останали.
- Кои държави са отворили мярката, която е част от програмите за селските райони?
- Почти всички стари страни членки и някои от новите. Например в Германия, Франция, Австрия, Латвия, Италия и Унгария има или се работи за създаването на оперативни групи.
- Какво включват тези групи – например научни организации и земеделски производители?
- Може да бъде така, а в групата може да участва консултант или IT компания съвместно с производителите. Затова мярката се казва Сътрудничество.
Целта са не толкова научноизследователските иновации, а идеи и бизнес решения, които да доведат до успех в стопанството и да носят печалба на земеделския стопанин. Печалбата може да бъде финансова, екологична или социална.
Бюджетът на подмярка 16.1 от ПРСР (Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи – бел. ред.) е 20 млн. евро. Предвижда се в България да бъдат създадени 20 оперативни групи, от които всяка да получи по 1 млн. евро.
По мои проучвания обаче ние сме единствената държава, която е определила толкова висок бюджет за група. В повечето държави бюджетът е от 200 хил. до 500 хил. евро. Идеята e с малко пари да имаш голям ефект.
По мярката се поемат както текущите разходи – административни, така и тези, свързани с проучването за приложимост за идеята, която трябва да бъде пробвана от 3 до 5 г. Като иновация е само тази идея, която се прилага с успех. Тук не става дума за патент или полезен модел, защото идеята на ЕК е бързо разпространение на ефекта и повече хора да имат печалба с цел конкурентоспособност на сектора.
- Защо според Вас досега мярката не е отваряна?
- Винаги имаме оправданието с инвестиционните мерки. На първо място, администрацията не испирира желание у хората за тази мярка. Докато не започнахме да я популяризираме, много земеделски производители изобщо не знаеха за нея и нямаше как да поискат от администрацията мярката да стартира.
В предишната програма (ПРСР 2007 – 2013) имаше подобна мярка, която не я стартирахме. При сегашната програма има опасения за евентуални злоупотреби. Но има конкретни параметри, които може да бъдат заложени. Ако едно нововъведение подобри например качеството на млякото в една ферма, това не е ли обективен критерий?
Точно такъв е проектът на „Биоселена“ и Тракийския университет за инсталация във ферма (в село Добродан – бел. ред.), която осигурява топла вода (чрез възобновяеми енергийни източници – бел. ред.). В случая финансирането беше по Норвежкия механизъм. Този успех е измерим обективно.
Повечето примери за иновации са свързани с внедряването на информационни технологии. Много се поощрява прецизното земеделие, използването на продукти, които могат да помогнат на стопанина да си намали разходите. Да намали водата за поливане, да предугажда заболявания по растенията, имайки предвид валежите.
Тези решения биха могли да бъдат подкрепени по мярка 16. Разумно е да се намали бюджетът за една група, за да влязат повече смислени идеи. Държавата би могла да стесни фокуса и да каже например – искаме проекти само за овощарство, само за животновъдство или само IT проекти. Или пък да се реши въпросът за прецизното сеене. Когато държавата определи приоритети, намаляват рисковете от изкуствени проекти.
- Има ли вероятност директните плащания след 2020 г. да бъдат заменени със застраховки или други финансови инструменти?
- Има подобна идея, защото моделът в САЩ вече е такъв. Важното е обаче да се прави реформа на всеки 7 години. Смяната на правилата е скъпа, обърква земеделците, използва се от политиците, а и не е добър знак за партньорите на ЕС като цяло. Нужда е предвидимост за хората да си планират бизнеса.
Затова това, което планираме сега, трябва да може лесно да се адаптира при евентуална икономическа криза. Да се обмислят всички възможни бъдещи сценарии и да имаме законодателни лостове, за да ги преодолеем.
Позицията на Института е, че директното плащане трябва да бъде запазено, а оттук насетне да се помисли за мерки при пазарни кризи, така че държавите членки да реагират бързо.
Трябва да мислим за практични неща. Според мен, най-лесно ще реформираме ОСП, ако мислим за конкретни въпроси. Хората искат сигурност и стабилност.
Има различни идеи – например холандците предлагат да бъде включен още един стълб в ОСП – политика за земеделието и храните. Тепърва ще излизат интересни теми. И си заслужава нашите стопани да бъдат информирани.
Институтът не е браншова организация и през тази и следващата година ще направим информационна кампания, за да поддържаме информираността на земеделската общност. След дебата със земеделците ще пресеем идеите и ще ги предложим на министерството, независимо кой е на власт.
- Във Ваш анализ се коментира вариант за бъдещето на ОСП, в който при директните плащания имаме едно общо европейско основно плащане с еднакъв размер за територията на целия Европейски съюз. Ще спечели ли България, ако се въведе такова единно плащане?
- Финансовата рамка ще стане ясна догодина, а по принцип ще е по-справедливо, ако има едно общо равно плащане. Въпросът обаче е дали ставките няма да бъдат намалени след Брекзит.
Виждаме, че все повече се говори за Европейски съюз на две скорости или държавите да се разделят по някакви признаци. Това може да се случи, но важното е да не бъде засегната ОСП. Може би разпределението на парите ще бъде по-различно, отколкото досега.
Засега единното плащане на площ е много добър вариант. То е лесно за прилагане, доведе до много положителни ефекти. Действително, някои сектори останаха назад, но това също трябва да се анализира, например колко животновъди нямат земя.
