В горите, стопанисвани от Южноцентрално държавно предприятие-Смолян корояд типограф унищожава иглолистната растителност.
Подобно на случая в Бистришко бранище на Витоша в Родопите през септември миналата година е имало силен ветровал, който поваля и чупи хиляди дървета. Повалената растителност е идеалната среда за развитие и бурна популация на корояда.
За разлика от Бистришко бранище, където тогавашния директор Тома Белев не позволи изнасяне на дърветата и от 600 декара смърчови гори в началото, короядът вече е унищожил над 12000 декара, в Родопите горските специалисти действат както изисква лесовъдската практика.
Как бяха унищожени смърчовите гори на Витоша?
Веднага след щорма са започнали изнасянето на част от повалената дървесина и обелването на кората.
В пет от стопанствата Доспат, Широка поляна, Борино, Борово и Извора горските експерти поставят и феромонови уловки. Учените са установили, че насекомите отделят феромони, които привличат двата пола за размножаване. Капаните представляват нещо като къщички, вътрешности на които се намазва с лепкава смес, която привлича короядите. Те не могат да прихванат всички насекоми, но са средство за борба с вредителите.
Основният начин за справяне е да се изнесат всички пречупени дървета. Ако това не се прави, напастта ще стане неконтролируема, както се случи на Витоша. В борбата с корояда трябва да се използва над 100 годишната лесовъдна практика в България. На местата, където повалените дървета веднага се изнасят, не се развива проблем с корояди.
Ако се случи същото като с Витоша, където под натиска на еколози не се направи нищо, то и Родопите могат да осъмнат с огромни петна изсъхнали дървета и почти без иглолистна растителност.
