Автор - Филип Филипов
Компанията на световноизвестния харвардски генетик Джордж Чърч вече е събрала десетки милиони долара от инвеститори, за да създаде хибрид на мамута, който да заживее в сибирската тундра.
Чърч е един от най-големите поддръжници на идеята за завръщането на големите бозайници в дивата природа. Още през 2008г. той започва да организира експедиции за намиране на мамутско ДНК в сибирския пермафрост((трайно замръзналата земя в полярните райони). Тринадесет години по-късно той твърди, че технологията и достатъчно генетичен материал са налични, а първият хибрид на мамута ще се роди преди края на десетилетието.
Но какви всъщност са ползите от завръщането на мамутите в Сибир?
За да отговорим на този въпрос трябва да погледнем към сибирския пермафрост.
В продължението на милиони години огромни залежи от въглероден диоксид и биологичен материал са замръзвали в пермафроста на Сибир. Заради климатичните промени, замръзналата почва, вледенила се преди хиляди години, започва да се топи в южните части на региона. Този процес превръща земята в калчища и не позволява развитието на растителност.
При топенето на вечните ледове, освен, че се изпускат големи количества въглероден диоксид, се размразяват и огромни залежи от биологичен материал – животински и растителен. Когато този материал бива разтопен и изложен на природните стихии, той започва да гние, при което се изпускат парникови газове. Това може да има огромен ефект върху климатичните промени, тъй като в световен мащаб залежите на въглероден диоксид, „заключен“ в пермафроста, са над 1600 милиона тона - два пъти повече от количеството в атмосферата на Земята, както и повече от произведения някога от човешка дейност.
Тук идва и ролята на мамута.
Отъпквайки и наторявайки горния слой на заледената почва, големите бозайници ще я разравят и по този начин ще стимулират растежа на трева и ниска растителност. Арктичната трева от своя страна ще отразява слънчевата светлина и по този начин по-малко топлина ще достига до вечния лед, забавяйки процеса на топене. Според Чърч възстановяването на растителността в Сибир може да доведе до намаляване на средната температура в региона с цели 9 градуса и стабилизиране на ледовете.
Какво ще представлява новият хибриден вид?
Тъй като откриването на достатъчно пълен и добре запазен генетичен материал от мамут е почти невъзможно, идеята на Чърч е да създаде хибрид на азиатски слон, който да има специфичните черти на мамута - дълга козина, големи бивни, малки уши и издръжливост на студ. За целта той ще препрограмира генетична информация в кожните клетки на азиатски слон, с такава от мамут, открита в сибирския пермафрост.
„Ние възкресяваме гени, а не видове. Целта ни е да създадем слон, който издържа на студ и има поведението на мамут. Защото е важно той да прави това, което са правили мамутите преди хиляди години, а именно да отъпкват почвата и да събарят дървета“ коментира Чърч на представяне на компанията „Colossal” пред инвеститори.
Кога и как ще се случи „възкресяването“ на мамути?
Според компанията на Чърч, най-рано след пет години може да се роди първият хибриден азиатки слон. За целта ще бъде използвана сурогатна майка или изкуствена утроба. Когато това се случи, първите екземпляри ще бъдат отглеждани в т.н. „Плейстоценов парк“, проект на руските еколози Никита и Сергей Зимови. Двамата братя са закупили големи площи в сибирската тундра, които са предназначени за резерват за мамути. В него вече живеят животни, които са обитавали региона по време на епохата Плейстоцен като елени, бизони и якутски коне, за да се установят ефектите от наличието на големи бозайници върху вечните ледове.
Идеята има и критици.
Някои учени смятат, че мащабите на клониране на мамути, за да има ефект, трябва да са огромни. Възможно е те да мигрират в съществуващите гори в Сибир, където има по-голямо разнообразие от храна. Това би имало разрушителни последици, тъй като горите предпазват пермафроста по същия начин, както новата покривка от трева би.
„Според мен идеята, че може да създадеш нова арктична околна среда, използвайки стадо мамути, не е много правдоподобна. Това трябва да е изключително мащабен експеримент. Тук става въпрос за десетки хиляди мамути, чиято бременност продължава 22 месеца, а видът достига зрелост чак на 30 години“ коментира д-р Виктория Херидж, еволюционен биолог в Природонаучния музей в Лондон.
„Наистина трябва да търсим различни решения срещу климатичните промени, но трябва да се действа внимателно. Мамутите са предложени като решение за проблема с топенето на пермафроста в Сибир. В същото време знаем, че арктичните гори играят критична роля в предпазването на ледовете от топене. Какво ще се случи ако мамутите унищожат тези гори“ смята Гарет Финикс, професор по глобални промени в екологията в Университета в Шефилд.
Дали Джордж Чърч ще успее да създаде новия хибриден вид, предстой да разберем, но по всичко личи, че генетикът вече има нужната технология, достатъчно изолирано ДНК от мамут, както и инвеститори, които са готови да подкрепят визията, която може да промени света.
