Изкореняването на глада и бедността трябва да върви ръка за ръка с бързи промени в селското стопанство и хранителните системи за справяне с климатичните промени. Това казват експертите на ФАО в нов доклад.
Земеделието, включително горското стопанство, рибарството и отглеждането на добитък, генерират около една пета от емисиите на парникови газове в световен мащаб. Селското стопанство трябва да допринесе в по-голяма степен за борбата с изменението на климата, като се подготви за преодоляване на вредните последици.
"Няма съмнение, че изменението на климата засяга сигурността на храните", казва генералният директор на ФАО Жозе Грациано да Силва при представянето на доклада. "Изменението на климата може да предизвика несигурност в глобален мащаб. Трябва да имаме увереността, че ще получим реколтата, която сме планирали."
Тази несигурност е свързана с нестабилните цени на храните, отбелязва той. "Всички плащаме за това, а не само тези, които страдат от сушата", казва Грациано да Силва.
ФАО предупреждава, че безотговорният подход на бизнеса може да изправи милиони хора пред риск от глад. Най-засегнато ще бъде населението в бедните райони в Африка на юг от Сахара, Южна и Югоизточна Азия, особено тези, които разчитат на селското стопанство за препитанието си. Бъдещето на продоволствената сигурност в много страни ще се влоши, ако не бъдат предприети действия още днес.
Цялостното реформиране на земеделските и хранителните системи ще бъде сложен процес поради големия брой заинтересовани страни, участващи в отглеждането и преработката на храни и различията в екосистемите. И все пак, усилията трябва да се предприемат още сега, за да се противодейства на вредното въздействие от изменението на климата, което ще се задълбочава.
Време е за сериозни ангажименти
"2016 трябва да бъде решителна за активни действия", призовава Грациано да Силва, като отбелязва, че международната общност през миналата година прие Целите за устойчиво развитие и споразумението за климата от Париж. Земеделието ще бъде приоритет в дневния ред на конференцията на 22-те страни, която започва в Мароко на 7 ноември.
В доклада на ФАО се подчертава, че успешната трансформация на хранителните системи и земеделието до голяма степен ще зависи от подкрепящи дребните собственици мерки в адаптирането им към изменението на климата.
Развиващите се страни са дом на около половин милиард дребни селскостопански семейства, които произвеждат храни и други селскостопански продукти при много различни агро-екологични и социално-икономически условия. Решенията трябва да бъдат съобразени с тези условия - не съществуват универсални мерки за това. В доклада на ФАО се представят алтернативни икономически начини за подпомагане на дребните производители, за да се адаптира поминъкът на населението в селските райони. Често то е най-силно изложено на рисковете от влошаване на климатичните условия.
Докладът представя доказателства, че приемането на „умните климатични практики“, като например използването на азотно ефективни и топлинно толерантни сортове култури, щадяща обработка на почвата и интегрирано управление на почвеното плодородие ще повишат доходите и производителността. Широкото прилагане на азотно-ефективни практики ще намали броя на хората, изложени на риск от недохранване с повече от 100 милиона, се казва в доклада.
Идентифицират се също така, възможности за по-ниска интензивност на емисиите от селското стопанство. Опазването на водите и използването на алтернативни източници при напояване на оризищата например, може да намали емисиите на метан с 45 на сто. Емисиите от сектора на животновъдството може да се намалят с до 41%чрез приемането на по-ефективни практики.
Пътната карта на ФАО идентифицира политики и възможности за финансиране на устойчиво интензифициране на селското стопанство.
Пътят напред
Отрицателните глобални ефекти от изменението на климата вече се усещат при реколтата от някои зърнени култури… Изменението на климата вероятно ще доведе до загуба на хранителната стойност на някои храни, като например намаляване на цинк, желязо и протеини в зърнените култури. Това може да предизвика нови здравни проблеми - включително стомашно-чревни разстройства при хората и болести при животните.
След 2030 г., в съответствие с научните доказателства, отрицателният натиск върху производството на храни ще се чувства все по-осезателно. Неблагоприятното въздействие на глобалното затопляне ще се усеща по-силно в развиващите се страни, което влошава перспективите за тяхното изхранване.
Необходимо е подпомагане на дребните производители, които трябва да се адаптират към рисковете от изменението на климата. Това е от решаващо значение за глобалното намаляване на бедността и сигурността на храните. Специално внимание трябва да се обърне на премахването на пречките, с които те се сблъскат и създаването на благоприятна среда за индивидуални, съвместни и колективни действия.
ФАО призовава политиците да открият и премахнат тези бариери. Пречките включват неефективни субсидии, неуспешни стимули и недостатъчен достъп до пазари, кредити, консултантски услуги и програми за социална защита. Често пъти някои от тези негативни практики са в ущърб на жените, които съставляват 43 на сто от работната сила в земеделието.
В доклада се подчертава, че е необходимо по-добро финансиране на действията на страните по изменение на климата. Международното публично финансиране за смекчаване на последиците от изменението се разраства и то може да действа като катализатор за привличане на големи потоци от публични и частни инвестиции. Необходими са повече финанси за противодействие на климатичните промени, за устойчиво селско и горско стопанство и рибарство. Това ще помогне да се финансират промените и развитието на екологично производство на храни и „интелигентни“ системи за климата.
Без да се предприемат спешни действия, селското стопанство ще продължи да бъде основен фактор за глобалните емисии на парникови газове. Чрез приемането на „интелигентни“ практики и повишаване на капацитета на почвите и горите за „улавяне“ на въглерод, емисиите може да бъдат намалени като същевременно се засили производството на храни за изхранване на нарастващото население на света. Хранителните системи може да допринесат за това чрез минимизиране на загубите на храна и отпадъци, както и чрез насърчаване на здравословен хранителен режим, който не вреди върху околната среда.
Източник: agro.bg
