Снимка: Барометър.нетЗнаем, че природните запаси на планетата ни (най-вече петролът и газът) са на изчерпване. Наясно сме, че направо си е срамота през ХХI век, в ерата на нанотехнологиите, все още да използваме двигатели с вътрешно горене, които без съмнение тровят атмосферата ни. Но някак си се оказахме неподготвени, че може би съвсем скоро ще кажем сбогом на бензина.
Франция и Великобритания първи в Европа обявиха, че от 2040 година ще забранят продажбите на нови коли с двигатели за вътрешно горене, работещи на бензин и дизел. Редица градове на Стария континент - в това число Мюнхен, родината на БМВ - обмислят забраната на коли, работещи с дизелно гориво. Шведският гигант "Волво" на свой ред обяви, че още от 2019 година ще произвежда само хибриди и електромобили.
В Норвегия още миналата година основните политически партии обсъдиха възможността за пълен отказ от бензинови и дизелни коли. Политиците дори смятат, че планът им може да бъде изпълнен в съвсем кратки срокове - още към 2025 година. И забележете - говорим за Норвегия, един от големите износители на петрол. Към момента близо 24% от новите автомобили в Норвегия са електромобили. Страната по право се смята за лидер по този показател в Европа.
Властите на руската столица Москва пък обявиха, че до 2021 година планират да подменят всички автобуси в града с електробуси.
Всички тези новини създават усещането, че идва краят на двигателите с вътрешно горене, поне на Стария континент.
Не само в Европа обаче обсъждат да се откажат от бензина и дизела. Подобни планове обяви и правителството на Индия, но там признават, че няма да успеят да осъществят идеите си преди 2030 година.
На конференцията на ООН по климата преди две години представители на редица страни обявиха намерението си напълно да се откажат от традиционното гориво. Сред тях бяха Германия, Холандия, Норвегия, Великобритания и канадската провинция Квебек. Желание за присъединяване към инициативата изявиха отделни щати на САЩ, в частност Калифорния, Кънектикът, Мериленд, Масачузетс, Ню Йорк, Орегон и Върмонт. Тогава те обявиха, че възнамеряват към 2050 година напълно да забранят автомобилите, които използват като гориво бензин или дизел.
Противниците на автомобилите и на двигателите с вътрешно горене празнуват: те предусещат края на своя враг - бълващата отрови в атмосферата задвижваща система за автомобили, работеща с изкопаеми горива.
Защо се разбързаха всички?
Наистина ли обаче краят на двигателя с вътрешно горене е толкова близо? И защо всички толкова се разбързаха изведнъж? Петролът на планетата ни наистина е на привършване. Преди около 20 години черното злато се намираше в пет пъти по-големи количества в сравнение с тези, които се потребяваха. В момента запасите са равни на една пета от потреблението. При сегашните обеми на добиви петролът в света ще стигне за около 40 години. Това, разбира се, съвсем не означава, че към 2050 г. всички петролни кладенци ще пресъхнат. По това време би трябвало да намалее потреблението или да се открият нови начини за разработване на нерентабилни дотогава месторождения.
В основата на бързането обаче не е недостигът на черното злато, а все по-бързо променящият се климат на Земята, което вече сериозно тревожи правителствата. За никого не е тайна, че един от основните замърсители на атмосферата е именно транспортът. Затова се търсят и алтернативи. Ясно е, че днес няма как да накараме хората да се качат на каруци, но е време да пратим в историята гордостта на ХХ век - двигателя с вътрешно горене.
Еврокомисията не е съгласна със забраните.
Нека все пак не избързваме. Да не се окаже, че разговорите ще си останат само разговори. Факт е, че Европейската комисия не подкрепя идеята за забраната на дизелните и бензиновите коли. Ройтерс, например, обяви, че се е добрала до писмо, изпратено от еврокомисарите до транспортните министерства на страните членки, в което ЕК предупреждава да не се прибързва със забраните. В Брюксел смятат, че забраните изобщо няма да решат нищо, а само ще навредят и на потребителите, и на производителите, и на работниците, заети в индустрията. И нека не забравяме, че става въпрос за 12,6 милиона души, или 5,7% от всички работещи в Европа, според данните за м.г. Еврокомисарите също така предупреждават, че като се навреди на индустрията, градовете няма да ускорят, а ще забавят преминаването към хибриди и електромобили, тъй като ще намалеят инвестициите.
Съществува мнението, че Еврокомисията е притисната от лобистите на автомобилната индустрия. Напълно вероятно. Но все пак има здрав смисъл и в доводите на еврокомисарите.
Пред забраните Брюксел предпочита бюрократична подкрепа за електромобилите. Европейската комисия разглежда възможността да въведе от 2025 година задължителна квота за производство и продажба на електромобили с ниско равнище на замърсяване на околната среда. Това съобщи наскоро германският в. "Хандесблат", като се позовава на източник в Евросъюза. Според изданието по този начин ЕК иска да ускори процеса на отказване от двигателите с вътрешно горене за автомобилите.
Еврокомисията планирала да представи и пакет с мерки за развиване на "щадяща климата мобилност". В него може да се включат и задължителни минимални квоти за електромобили, които всяка автомобилна компания да е длъжна да произвежда, както и по-строги норми за изхвърляните в околната среда вредни вещества.
2040 година все пак е далечна перспектива. За тези 23 години със сигурност ще се смени не едно правителство, ще бъдат разработени нови планове и най-вече нови технологии. Нищо чудно през 2040 година да се окаже напълно безсмислено да се забраняват колите с двигатели с вътрешно горене - просто защото вече никой няма да ги прави.
Електромобилите нахлуват в Европа.
Междувременно на територията на Евросъюза през първите три месеца на 2017 г. е регистриран "съществен ръст" на автомобили с двигатели с алтернативно гориво (електромобили и хибриди). Според данни на Европейската асоциация на автопроизводителите (АСЕА), в ЕС са били продадени 213 хил. такива автомобила, което с 37,6% повече от показателите за същия период през миналата година.
Най-много са се търсили електромобили, работещи с батерии - там е регистрирано увеличение от 49%, достигайки 24,5 хил. продадени коли. С 29,9% (до 47,2 хил.) са се увеличили продажбите на електромобили, зареждащи се от битовата електрическа мрежа.
В началото на годината много са били търсени и хибридите - продажбите им са се увеличили с 61,6%, достигайки 111 хил. коли.
Според данните на АСЕА автомобилите с алтернативен двигател най-много са се купували в Испания (ръст на продажбите с 87,4%), в Германия (67,5%) и Великобритания (29,9 на сто).
Електромобилът, разбира се, е много привлекателен транспорт. Кола, която не замърсява околната среда, по-безшумна е и горивото й е евтино - всичко това се харесва. Вярно е, че електромобилите не достигат мощността и скоростта на колите с двигатели за вътрешно горене, но все пак могат да удовлетворят транспортните нужди на повечето хора.
Засега електромобилът се оказва недостъпен за средния европеец - колата е по-скъпа от конвенционалния автомобил. Зареждането му е проблемно, а пробегът му с едно зареждане е кратък.
Графенът - чудо-материалът.
Появилата се неотдавна информация обаче даде нова надежда - испанските инженери разработиха акумулаторна батерия от ново поколение. Тя е по-евтина от другите аналози със 77%, позволява да се зарежда автомобила само за 8 минути и да се изминат 1000 километра с едно зареждане. Графеновите батерии вече са взети за изпробване от две от четирите германски автомобилни компании.
Наричат графена чудо материал. Това е материал, разновидност на въглерода, който е много по-добър проводник на електричество и топлина от всичко друго, познато на човечеството. Листът графен е с дебелина от само един атом, което е милион пъти по-тънко от лист хартия.
Още по-интересно е, че това е най-твърдият и същевременно най-гъвкавият материал на планетата.
Експерти прогнозират, че графенът може да промени изцяло начина, по-който приемаме електрониката. Ако материалът навлезе в масовото производство, ни очакват гъвкави устройства, супербързи квантови компютри, електронно облекло и устройства, които могат да комуникират с клетките в човешкото тяло.
Графенът бе открит през 2004 година. Той е 200 пъти по-здрав от стоманата и е толкова тънък, че лист с тегло около 28 грама може да покрие площта на 28 футболни игрища.
Той е прозрачен, гъвкав, водонепропусклив, не замърсява околната среда. Освен това е свръхпроводим: проводимостта му е 100 пъти по-бърза, отколкото на съвременните кремниеви чипове.
Графенът е добър проводник на топлина, изработва електроенергия и променя свойствата си в съчетание с други материали.
Освен всичко останало графенът е евтин за производство и е много разпространен в природата. Всички страни го имат в изобилие.
Технологиите се развиват, акумулаторните батерии се подобряват и поевтиняват, цените падат - всичко показва, че промяната е близо. Според Блумбърг точката на прелома се очаква към 2025 година, когато цената на електромобилите ще бъде конкурентна на обикновените автомобили. Благодарение на ниските експлоатационни разходи от този момент продажбите на електромобилите рязко ще се увеличат.
Къде ще отидат старите коли?
А къде ще отидат старите ни автомобили, питат се мнозина. Истината е, че и днес непродадените коли в света стават все повече. Кризата на свръхпроизводството води до появяването на огромни складове за автомобили, които остават без купувач. Такива "гробища на нови коли" съществуват в цял свят. Едно от предизвикателствата на производителите на автомобили в днешно време вече не са иновациите, дизайнът или скоростта на колите, а закупуването на огромни площи, където да паркират непродадените автомобили.
Тези "гробища" са тъжно зрелище, а как да се реши проблемът май не знае никой. Когато хората наистина решат да се откажат от старите двигатели с вътрешно горене, положението със сигурност ще стане още по-трагично.
И все пак електрическа революция е близо.
Вече е очевидно, че бъдещето е на електромобилите. Според прогнозите, през 2025 година електромобилите ще съставляват 30% от общите продажби на нови автомобили в Европа.
Нищо няма да спре електромобилите, дори приказките, че електроенергията няма да стигне. Според прогнозите дори пълно преминаване към електромобили ще увеличи потреблението на електроенергия само със смешните 5 процента. Заедно с това обаче потреблението на петрол ще спадне с 8 милиона барела дневно!
Въпросът е само колко бързо ще се случи този преход.
Бензинът вече не е предпочитано гориво.
ХХ век беше векът на автомобилите - той промени облика на градовете и начина на живот на съвременния човек - и ръка за ръка с него крачеше бензинът.
Колонки за зареждане на Тесла в Словения.
Няма съмнение, че бъдещето е на електромобилите.
В Москва изпробват финландския електроавтобус "Линкер".
Огромно струпване на автомобили в пристанището на Балтимор, САЩ.
А това е пистата на летище край Санкт Петербург, която се използва като паркинг за непродадени на коли, внесени от Европа.
Светът може да каже "сбогом" на петрола, след като в серийно производство бе пусната кола, която движи само на водород. Японският автомобилен гигант "Тойота" качи на конвейера първия на планетата автомобил с водороден двигател. Новият седан "Мирай", вместо вредни газове, отделя чиста вода. С едно зареждане пък, по думите на японските инженери, автомобилът може да измине 650 километра. За да се радваш на водородния си "Мирай" обаче, трябва да има специални станции за зареждане. Самият процес пък трае само няколко минути. Според изчисленията стойността на изминат километър е 1 цент, т.е., 1,5 стотинки, 100 километра излизат 1,50 лева, а разходите за 1000 изминати километра са само 15 лева и т.н. Заслужава си първоначалната инвестиция от 60 000 долара./ duma.bg
