Снимка: Резерват „Али ботуш”В планината Славянка, намираща се на юг от Пирин, е разположен резерватът „Али ботуш”. По билото на планината преминава държавната граница между България и Гърция, а половината от площта й се намира на територията на Гърция. Най-високата й точка е Гоцев връх (2212 м), разположен на самата гранична линия. Дължината й е около 20 км, а на ширина достига до 10-12 км. До 1955 г. планината е известна с името „Али ботуш”.
Славянка е характерна с карстовия си характер и изключително разнообразен растителен свят. Наричана е „Китка планина”, защото почти през цялата година планината е като цветна градина.
Резерватът „Али ботуш” е създаден с Постановление на Министерския съвет No.1171 от 24.09.1951 с цел да бъде запазено уникалното растително богатство на региона. Площта на резервата при основаването му е 523, 9 ха, а след неколкократни разширения настоящата му територия достига 1628 ха.
На 1 март 1977 г. резерватът е включен в листата на биосферните резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Целта е да се запазят уникалните реликтни гори от черна мура, черен бор, борисова ела, богатият растителен и животински свят.
В „Али ботуш” са разпространени канелени горски, кафяви горски и хумусно-карбонатни (рендзини) почви. Срещат се също канелено-подзолисти, а по високите части – планинско-ливадни почви. Ниските части на резервата са заети от канелени горски почви и върху тях растат чисти иглолистни насаждения - черноборови и черномурови.
Зоната между 1000 и 1450 м н.в. е заета от черния бор (Pinus nigra).
Над района с черен бор, до 1800 м н.в. започват горите от черна мура (Pinus leucodermis) - един от редките, защитени и най-интересни представители на българската дендрофлора. Това е и най-голямото находище на черна мура на Балканския полуостров.
Само в северозападната част на резервата между 500 - 700 м н в. се срещат широколистни гори - бук (Fagus silvatica), воден габър (Ostrya carpinifolia).
Установени са и над 1400 вида разнообразни тревни видове. От тях 20 - български ендемити (растения, срещащи се само на това място), 42 - балкански ендемити и редица други защитени, редки и застрашени от изчезване видове, включени в Червената книга на България.
Защитени растения са венерин косъм (Adiantum capilus veneris), дряновска кандилка (Fritillaria drenovskyi), родопската съсънка (Pulsatilla rodopaea).
Интересен е и животинският свят. Наред с типичните за страната видове – сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scrofa), заек (Lepus europeatus), лисица (Vulpes vulpes), се срещат още чакал (Canis aureus), два вида костенурки (Testudo greca, T. eversmanii), македонски гущер (Lacerda erhardi), изключително рядката котешка змия (Telescopus fallax).
Интерес представляват и пеперудите, между които има и нови за науката видове.
Територията на резерват „Али ботуш” е с най-строг природозащитен режим. Забраняват се всякакви дейности, с изключение на посещение с научна цел, преминаване на хора по маркирани пътеки, събиране на семенен материал, потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите.
Резерватът се стопанисва и охранява от Регионалната инспекция по околната среда и водите - Благоевград. Достъпът до резервата е ограничен, придвижването става по определени пътеки, като е задължително предварително съгласуване на всяко посещение с Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
*Текстът е публикуван в http://www.bulgariatravel.org>>
