Снимка: Унищожителното земетресение в Кресна-Крупник е усетено на целия Балкански полуостров. Наскоро министърът на околната среда и водите и вицепремиер по климата, Борислав Сандов, отново лансира идеята за изграждане на 15-километров тунел през Кресненското дефиле.
Идеята не е нова и е предлагана многократно през последните 10 години. Тя обаче е многократно отхвърляна от специалисти, а за това има ясна причина – сеизмологията.
Разумно ли е прокопаването на тунел през най-земетръсната зона в България?
Регионът около Кресна е известен като най-земетръсната зона в България. През 1904г. там е регистрирано и най-силното земетресение в историята ни – 7.2 по Рихтер. Земетресението е усетено на целия Балкански полуостров, а жертвите са над 200. Смята се, че това е едно от най-мощните земетресения в историята на Европа.
Сеизмолозите приемат Крупнишко-Кресненско земетръсно огнище за мястото с най-висок енергиен потенциал в страната и един от най-високите в Европа. Земетресение в региона има предпоставки да достигне унищожителните над 7 по скалата на Рихтер.
Само през последната седмица в южната част на Балканите бяха регистрирани 4 земетресения, включващи 73 първични и вторични труса. Най-силното беше в неделя в Егейско море, на 132 км югоизточно от Солун. Силата му бе 5.5 по Рихтер.
В телевизионно участие по повод трусовете от последните дни, светилото в сеизмологията, проф. Николай Милошев, директор на Института по геофизика геодезия и география към БАН, също потвърди, че района Благоевград-Симитли е най-земетръсната зона в България.
„Общо шест са по-силно сеизмичните райони в България. Най-сеизмичният е Благоевград-Симитли“ коментира в „Здравей, България“ проф. Милошев.
Има разлика.
Привържениците на идеята за тунела през Кресненското дефиле често дават примери с Алпите, където са прокопани множество тунели. За разлика от района на Кресна обаче, статистиката показва, че във високите части на планинската верига земетресенията изключително рядко достигат над 4 по Рихтер. Изключения правят трусове от Чурвалден от 1295г. (6.1 по Рихтер), както и този от Висп през 1855 (отново 6.1 по Рихтер).
В същото време Кресненското земетресение се смята за едно от най-силните в цяла Европа за последните 200 години. Трусът с магнитуд 7.2 по Рихтер е усетен на целия Балкански полуостров. Днес сеизмолозите определят региона като мястото с най-голям енергиен потенциал в цялата страна, където потенциален трус може да достигне до унищожителните над 7 по Рихтер.
Изключително високата сеизмична активност в региона е факт, известен от над един век, и неслучайно идеята за дългия тунел през Кресна многократно вече е отхвърляна няколко пъти, както от специалисти по пътно строителство, така и от учени и сеизмолози.
