Приватизацията на АЕЦ "Белене" започва в началото на 2018 г.

Снимка: Теменужка Петкова

Приватизацията на проекта АЕЦ "Белене" ще започне в началото на 2018 г. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на пресконференция, на която бяха поставени приоритетите на правителството в сектор енергетика.

По думите на Петкова държавна гаранция за централата няма да има, тъй като е необходим ресурс от 20 млрд. лв., с които не разполагаме. Тя обясни, че ако се вземе решение проектът да бъде изграден държавата ще участва в него с миноритарен дял, който вероятно ще е за сметка на апортна вноска в проектната компания, която предстои да се създаде. Предвижда се в нея да бъдат отделени активите и пасивите на проекта, които в момента са част от НЕК.

Намирането на решение за АЕЦ "Белене" е и един от приоритетите на кабинета „Борисов 3“, добави още министърът. Като други основни приоритети тя изтъкна либерализацията на енергийния и газов пазар, удължаването на живота на 5 и 6 блок на АЕЦ Козлодуй и гарантирането на енергийната сигурност.  Кабинетът ще работи и за безсрочна дерогация на големите горивни инсталации заради новите стойности за емисионни нива на вредни вещества в атмосферата.

Като най-важен приоритет министърът посочи гарантирането на енергийната сигурност на страната, която ще се осъществи с продължаването на проучванията в Черно море. "В напреднала фаза са проучванията в блока "Хан Аспарух", скоро ще стартира вторият сондаж. Процедурата за търсене и проучване на блок "Терес" също ще бъде започната скоро." Продължаваме да залагаме изключително много на местния добив и да разчитаме на него като един от възможните източници за диверсификация на енергийните ресурси, заяви тя.  

Изграждането на междусистемните връзки с други страни също гарантира сигурност в сектора. Това са интерконекторите с Гърция, Сърбия, Турция и построената вече връзка с Румъния. „Без изграждането на липсващата инфраструктура няма как да гарантираме възможност за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, няма как да се гарантира и енергийната ни сигурност“, коментира Петкова. 

Тя съобщи, че обществената поръчка за предпроектното проучване за газови хъб „Балкан“ ще бъде обявена в края на август. 

Разработването на нова енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. също е сред приоритетните задачи на Министерството на енергетиката. Документът ще осигури ясна визия за развитието на сектора през следващите десетилетия. Министър Петкова подчерта необходимостта от формиране на широк обществен консенсус по темата, който да гарантира устойчивост и предвидимост в развитието на сектора през годините.

„През 2014 г. поехме енергийния сектор в колапс и благодарение на предприетите мерки, включително законодателни от Народното събрание, успяхме да го стабилизираме“, категорична беше Петкова. Тя заяви още, че министерството ще надгражда това, което е постигнало при втория кабинет „Борисов“.

Министърът коментира и казуса с „Цанков камък“ и обясни, че разходите, които са извършени без да бъдат проведени обществени поръчки при наличие на законови основания за това са около 200 млн. лв.

 „През 2012 година като директор на Агенцията за държавна и финансова инспекция извършихме поредица от проверки в НЕК, една от тях беше свързана с проекта „Цанков камък“ . Знам със сигурност, че договорът е сключен през 2003 г. с австрийската кампания „Алпина“ и не е проведена обществена поръчка, защото става въпрос за международно споразумение“, обясни тя. „Има важно „но“, което трябва да се знае - през 2005 г. се подписва допълнение №3 и се извършват допълнителни разходи за изместване на пътя Девин-Михалково. Договорената цена за тези дейности е 41 млн. евро.

По думите й е установено, че в тези действия има нарушение в законодателството относно обществените поръчки. „Прокуратурата ще каже кои са отговорните лица. В докладите ясно са посочени периоди, лица и действия“, заяви министърът. „Извършва се планов ремонт, свързан с коритото на река Гащня и ремонт на геомембраната на язовира“, поясни Теменужка Петкова. По думите й пуканата чаша на язовира няма.

„НЕК продължава да плаща заема от около 50 млн. лв. за „Цанков камък“ към няколко банки. Той ще бъде изплатен в края на 2019 г. НЕК инвестира около половин млрд. собствен ресурс. Целият негатив от този проект се поема от НЕК“, заяви енергийният министър. „Когато някой пита защо НЕК е в такова състояние, какво се е случило с българската енергетика и колко добре е била НЕК преди, а колко зле сега, трябва да се върнем назад във времето да видим кой какво е направил“, каза още Теменужка Петкова./ economic.bg