За разлика от всички останали европейски държави, България възлага определянето на зоните по НАТУРА на неправителствени организации, вместо на инженерни компании с утвърдена дейност в областта на опазването на околната среда и на научната общност. На двете НПО-та Зелени Балкани и Българско дружество за защита на птиците се дава буквално неограничена власт да определят съдбата на българската земя и гори в първите два етапа от проекта, се казва във вестник Труд.
Срещу 2 150 000 лева двете неправителствени организации се ангажират с определянето на зоните на НАТУРА 2000 в България и съставяне на предложенията за защитените зони, които българската държава ще изпрати до Брюксел.
Едно от защитените местообитания, заради което се включват огромни територии българска земя в НАТУРА 2000, е това на степния пор.
Първичната информация за съществуването на този вид пор в България датира от теренните наблюдения на Спасов и Спиридонов от 80-те години, както и някои публикувани дани за наблюдения отпреди повече от 100 години. Информацията е набрана на базата на анкетни данни, сведения от научни публикации, персонални съобщения и т.н. На базата на посочената информация е изготвена и карта, публикувана през 2007 г. в Червената книга. Авторите й са Николай Спасов и Жеко Спиридонов.
Към момента в МОСВ няма документи, удостоверяващи, че Зелени Балкани са извършили теренни проучвания и лично са открили местообитания на степния пор в България. Въпреки това е взето решение, че степният пор трябва да бъде опазван в 26 защитени зони от мрежата Натура 2000. Така разработената по незнаен начин, от Зелени Балкани, документация 26 зони е приета безкритично от българското екоминистерство и подадена в Брюксел.
През 2011 година МОСВ започва нов етап от процедурата – детайлното картиране на зоните по НАТУРА. Карта на наличните точни регистрации на вида за периода 2005 – 2011 г., установени на този етап. Информацията отново е набрана на базата на анкетни данни, сведения от научни публикации, персонални съобщения и т.н.
Както е видно става въпрос за едва 5 регистрации на пора, отбелязани на картата. В рамките на 24 месеца, избраният консорциум разполага 530 души на терен, в т.ч. екипирани с 60 фотокапана, чрез които се опитва да намери степния пор. След две години усилено търсене на терен екипите не откриват нито един екземпляр.
Несъмнено е, че българската природа трябва да бъде опазвана и съхранявана, но да заградим 1/3 от България с ограда, защото трима псевдо-еколози са зачертали земите с фулмастер срещу откраднати 2 млн. лв. е пълна глупост, твърдят журналистите на Труд.
Прелюбопитният случай на степния пор у нас е показателен за начина, по който са се определяли защитените зони от мрежата НАТУРА 2000 у нас.
Източник: Труд