Изграждане на ветрогенераторни паркове в българската акватория на Черно море е по-скоро утопия, отколкото реалност.
На 25 януари законът за ВЕИ в морските пространства бе приет на първо четене. Той допуска в икономическа зона на България в Черно море, която е 200 мили, да се изграждат ветрогенераторни паркове, подобни на тези в Северна Европа - Дания, Швеция, Финландия, Нидерландия, около Балтийско море и в Атлантика край Франция, Португалия, Норвегия, Шотландия и др.
Два са най-важните фактори при реализация на подобни проекти.
Проблем 1 - силата на вятъра
Горивото, тоест вятърът, е непостоянна величина. По тази причина в България натоварването годишно на вятърните генератори е около 25%, защото зависи от природата. Невъзможно е да се постигне 100% натовареност.
За да работят перките ефективно, силата на вятъра трябва да бъде постоянна от 8 до 25 метра в секунда, около 30 -100 км/ч. Когато той е под 4 м/с перките само въртят с 3% КПД. При сила на вятъра от 25 до 50 м/с пък има опасност, ако не се спрат, да се разрушат. Не е добре и когато има неравномерен вятър със силни пориви и затишие. Тогава генераторите работят с нисък потенциал, около 10 -12%.
Коефициента на полезно действие зависи и от височината на перките. Местата, където вятърът вее със средна сила, на височина 50-70 метра от повърхността, са най-ефективни за разполагане на ветропаркове.
В акваторията на Черно море посоката на вятъра е 45% от изток, изток-североизток.
В България има над 200 ветропаркове, като някои са с една или две перки. Най-големият с 52 перки е Св. Никола над Калиакра. Въпреки големият брой някой от тях са абсолютно неефективни. Разположени са в места, където привидно има силни ветрове, но те не са постоянни и по тази причина работят с 10-15 % натовареност. Или са монтирани неподходящи турбини и височина.
Най добрите места са по билото на Стара планина и Североизточна Добруджа. Въпреки че и там генераторите работят ефективно по не повече от 6-7 часа в денонощието. От енергийния микс в България, делът на вятърната енергия е незначителен - под 3%.
Проблем 2 -дълбочината на Черно море
След приемане на първо четене на закона за ВЕИ и негативната реакция на туристическия бранш, риболовци и общини, вносителите побързаха да кажат, че ветрогенераторите ще бъдат разположени на 30-50 км от брега, за да не пречат на рибните пасажи и гледките.
В Европа, особено в Северна, са изградени стотици ветропаркове в Северно, Балтийско море и Атлантика. Средната дълбочина съответно е 91 метра на Северно и 51 метра на Балтийско море. Със същата е шелфа на Атлантика край Шотландия, Англия и Франция. Там са построени стационарни ветрогенератори и такива на така наречените "плаващи платформи". Въпреки приетото наименование, те всъщност са закрепени към дъното с анкери или бетонни котви, което ги прави стабилни срещу бурите.
Черно море е с максимална дълбочина 2400 метра. Средната е почти 1300 м. Континенталният шелф в нашата акватория на Черно море е широк 40-60 км. Там дълбочината е от 70 до 160 м, след това рязко слиза надолу до 1000 метра.
При условие, че ветрогенераторните паркове се изграждат до 60 км навътре в морето и дълбочина до 200 м, технически е възможна реализацията на такива проекти.
Дали строителството на докове за изграждане на платформите на сушата, транспорта, монтирането на перките с турбините , закотвянето с анкери или бетонни котви и въжета и полагането на кабели до брега, ще са икономически целесъобразни?
Ветропаркове са много скъпи съоръжения. Те трябва да работят десетки години за да имат възвращаемост. Ако единствено се разчита на дотациите за зелена енергия, това не е реалистично. Защото огромните инвестиции ще са за сметка на нас потребителите. Пример за тази изкривена политика е, че в България ВЕИ секторът е субсидиран с 3.5 милиарда лева и то само за последните няколко години.
Ветрогенераторите в Черно море са несигурни източници за производство на електрическа енергия. Няма икономическа логика такива паркове да бъдат изграждани в морето.
Не е по-различна картината, дори ако те се ситуират на 5 -10 км от брега. Силата на ветровете и тяхното непостоянство са основните пречки такива проекти да са целесъобразни.
В Черно море най-силни, до 15 м/с, са ветровете през януари-февруари и октомври -декември. През останалото време те са максимум 3 -6 м/с, като има и големи периоди на безветрие. Тези характеристики обезсмислят изграждането на ветропаркове в Черно море.
