В близост до басейна на река Яна, върху огромна площ дълбоко в замръзналата земя, се е образувала дупка с формата на “попова лъжичка“: кратера Batagaika (Батагайка).
Кратерът е известен също като "megaslump", като той е най-големият по рода си: почти 0,6 мили (1 км.) дълъг и 282 фута (86 метра) дълбок. Но тези цифри скоро ще се променят, защото дупката се разраства бързо.
Местните жители в района го избягват, като казат, че е "врата към подземния свят". Но за учените, дупката е от голям интерес.
С поглед към слоевете почва показали се от слягането може да се разбере как там се е променял света. В същото време, ускоряване на растежа дава незабавен поглед върху влиянието на климатичните промени върху все по-крехката вечна замръзналост.
Има два вида на дълбоко замръзналата почва. Едната е от лед, останала от последния ледников период и сега погребана под земята. Другият тип лед е от настоящето около кратера Batagaika, който е оформен в самата земя. Често този лед е в капан под слой от седименти и е бил замразен в продължение на най-малко две години.
Учените активно наблюдават промените в кратера. Едно изследване, публикувано в списание „Quaternary Research“, Февруари 2017, установи, че анализирането на видимите слоеве сега биха могли да разкрият 200,000 години от климатичните история.
През последните 200,000 години, климата на Земята се е редувал многократно между сравнително топли "междуледникови" периоди и хладно "ледникови" периоди, в които се разширяват ледени пластове.
Седиментните слоеве на Batagaika осигуряват "непрекъснат запис на геоложката история, което е доста необичайно", казва Julian Murton от Университета в Съсекс , Великобритания. "Това трябва да ни позволи да разберем климата и историята на околната среда там."
Въпреки това, за сега датите не са определени. "Ние все още работим върху хронологията", казва Murton.
На следващо място, трябва да се съберат и анализират повече седименти. В идеалния случай, те ще бъдат събрани с помощта на бормашина, за да се получи "непрекъсната поредица от седименти", което ще помогне на учените да получат по-точни дати. Записът на дълбоко замръзналата земя би могъл да бъде сравнен с данни от други температурни рекорди, като ледени ядра от ледени пластове.
"В крайна сметка, ние се опитваме да видим дали промяната на климата по време на последния ледников период [в Сибир] се характеризира с много вариации: затопляне и охлаждане, затопляне и охлаждане, както стана в района на Северния Атлантически", казва Murton.
Това е важно, защото климатичната история на една огромна част от Северен Сибир не се разбира достатъчно. Чрез реконструкцията на екологичните промени, които са се случили в миналото, учените биха могли да помогнат в прогнозирането на подобни промени.
Много от находищата на лед, които сега са изложени на открито, от последния ледников период съдържат много органична материя. Те съдържат и много въглерод, който е бил заключен в продължение на хиляди години. Затоплянията на замръзналата почва освобождават все повече и повече въглерод, като тя самата е изложена на повече микроби. Микробите консумират въглерода, в следствие на което произвеждат метан и въглероден диоксид като отпадъчни продукти. След това тези парникови газове се изпускат в атмосферата и ускоряват затоплянето допълнително.
Такива затопляния и функции могат да се развиват в други места. Това не е само заплаха за инфраструктура. Никой не може да спре това развитие. Няма инженерно решение, което да спре тези развиващи се кратери.
Няма индикации, че ерозията на кратера Batagaika ще се забави в скоро време, тъй като тя продължава да расте от година на година.
Това прави бъдещето на дълбоко замръзналата земя в Сибир непредвидимо.
