Открита е подписка, която всеки гражданин може да подкрепи.
В периода 2012 – 2016 г. на пътния участък на Кресненското дефиле, който е с дължина 15 км, са загинали 25 души, а 119 са ранени. Общият брой на пътнотранспортните произшествия (ПТП) за този 5-годишен период е 270. Това стана ясно на пресконференция, на която Българската асоциация на пострадали при катастрофи (БАПК), представи актуални данни за жертвите в пътния участък на Кресненското дефиле и предложи възможности за решаване на проблема. В пресконференцията се включиха представители на 15 неправителствени организации - сред които и Камарата на строителите в България (КСБ). В дискусиите взеха участие Владимир Тодоров, председател на УС на БАПК, инж. Иван Бойков, изп. директор на КСБ, проф. д-р инж. Румен Миланов, член на УС на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“, инж. Емил Георгиев, председател на ПК „Екогласност”, Асен Пиперков, председател на Български ловно-рибарски съюз, Веселин Грозданов от Сдружение „Клъстер Зелен транспорт“ и Явор Иванов, пострадал при пътен инцидент през 2011 г. в дефилето.
„Статистиката в Кресненското дефиле нарежда трасето като най-критичния пътен участък в страната. Няма друго място у нас, където на 15 км има такава концентрация на ПТП. Затова 16 неправителствени организации се обединихме около идеята да призовем правителството, местните власти, екологичните организации да погледнем в една посока и да изградим лот 3.2 на АМ „Струма“ през дефилето. Всеки ден забавяне на строителството на магистралата е причина за тежки пътнотранспортни произшествия, голям брой загинали и ранени“, каза Владимир Тодоров. Според него вследствие на ПТП годишно държавата губи около 1,5 млрд. лв. за медицинско обслужване, социални плащания, ремонтиране на увредената инфраструктура и др. С намаляването на катастрофите в района на Кресна тази сума ще спадне драстично.
Проф. Румен Миланов припомни, че през последните години са се обсъждали доста варианти, един от които тунел с дължина 15 км с много негативни характеристики - нецелесъобразно, нереалистично, екологично и икономически необосновано. „Спряхме са на т.нар. Източен вариант с две самостоятелни платна, всяко осигуряващо еднопосочно движение в направление. Това е най-рационалната и ефективната форма, която можем да реализираме. Пътнотранспортната обстановка е много тежка и ние не можем да си позволяваме да бавим изпълнението на проекта за лот 3.2. Не само за да не загубим средства от ЕС, но и за да осигурим пътна безопасност в района. Нямаме право да се бавим повече. Апелирам към правителството да ускори максимално процеса на изработване на техническите идейни проекти и възлагането на обекта на инженеринг“, заяви той.
„През последните 3 години преминахме през доста разговори и спорове с някои екологични организации. КСБ привлече чужди специалисти и изготви две международни експертизи – екологична и инженерно-геоложка, които са на разположение на всички. Стигнахме до вариант с източно преминаване в едната посока и по стария път през Кресна в другото направление, който пак се оспорва. Това е най-оптималният и компромисен вариант, около който трябва да се обединим всички заинтересовани страни. В него е помислено и за хората, живеещи в района на Кресна. От една страна, се запазва бизнесът им, потърсено е техническо решение – предвидени са площадки за търговска дейност. От друга, се освобождава трафикът от населената градска част и се изнася движението в периферията на града“, заяви изп. директор на КСБ инж. Иван Бойков. Той подчерта, че Източният вариант ще е голямо предизвикателство за строителите, а в същото време навлизаме в критичен период. Предстоят много процедури преди същинското строителство, което ще продължи 3 - 4 години. Инж. Бойков е убеден, че изграждането на лот 3.2 трябва да стартира през 2019 г., за да завършим АМ „Струма“ със средствата от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“. „На строителите ще се падне най-тежката задача да реализират проекта в срок“, допълни той и призова за конструктивен диалог еколозите, за да изпълни България един работещ вариант.
На пресконференцията стана ясно, че в подкрепа на незабавното стартиране на изграждането на лот 3.2 на АМ „Струма“ е изготвена петиция, която всеки българин може да подпише https://www.petitions24.com/kresna. Тя веднага бе парафирана от присъстващите представители на неправителствени организации, които застават зад Източния вариант.
Припомняме че през 2016 г. КСБ заедно със 16 браншови, екологични и научни организации, сред които Българска академия на науките и Университетът по архитектура, строителство и геодезия, излезе с обща Декларация в подкрепа на Източния вариант на лот 3.2 на АМ „Струма“. Декларацията и проектът на Източният вариант на лот 3.2 на АМ „Струма“ са публикувани на сайта на вестник „Строител“./ в. "Строител"