Най-големият айсберг в света отново е в движение, носейки се из Южния океан след месеци на застой, съобщиха учени от Британската антарктическа служба (BAS).
Простиращ се на площ от 3 672 квадратни километра (1 418 квадратни мили) – малко по-голям от цялата област Сливен – айсбергът А23a е внимателно проследяван от учените, откакто се откъсна от ледения шелф Филхнер-Роне през 1986 г.
Той прекара повече от 30 години заседнал на морското дъно на морето Уедъл в Антарктида, докато не се сви достатъчно, за да отслаби захвата си върху морското дъно. След това айсбергът бе отнесен от океанските течения, преди отново да заседне в така наречената колона на Тейлър – въртящ се воден вихър, причинен от океански течения, които се сблъскват с подводна планина.
Сега, когато айсбергът се е освободил, учените очакват той да продължи да се движи по океанските течения към по-топли води и отдалечения остров Южна Джорджия, където вероятно ще се разпадне и накрая ще се разтопи, заяви BAS в изявление, публикувано в петък.
Айсбергът А23a е носител на титлата „най-голям съществуващ айсберг“ няколко пъти от 80-те години насам, като периодично е изпреварван от по-големи, но с по-кратък живот айсберги, като A68 през 2017 г. и A76 през 2021 г.
Учените твърдят, че този конкретен айсберг вероятно се е откъснал като част от естествения цикъл на растеж на ледения шелф и няма да допринесе за повишаването на морското равнище.
По време на пътуването на айсберга учените са изследвали неговата ерозия, както и начините, по които морският лед може да повлияе на глобалните океански цикли на въглерод и хранителни вещества.
„Знаем, че тези гигантски айсберги могат да осигуряват хранителни вещества на водите, през които преминават, създавайки процъфтяващи екосистеми в иначе по-слабо продуктивни райони,“ каза Лора Тейлър, биогеохимик, която е събрала проби от водата около айсберга, в изявлението на BAS.
„Това, което не знаем, е каква разлика могат да направят конкретни айсберги, техният мащаб и произход в този процес.“
„Взехме проби от повърхностните води на океана зад, непосредствено до и пред маршрута на айсберга. Те би трябвало да ни помогнат да определим какъв живот може да се формира около А23a и как той влияе на въглерода в океана и баланса му с атмосферата.“
