През последните десет години проблемите на Рим, свързани с популацията на глигани, които живеят около и в града, се задълбочават.
До толкова, че дивите животни станаха основна тема в предизборния дебат за кмет на Рим преди година, а несправянето с проблема бе една от причините Вирджиния Раджи да се раздели с поста. От години кметството и регионалната управа на Лацио си прехвърлят топката, а мерки не се взимат, най-вече заради страх от обществено недоволство.
Проблемът съществува в цяла Италия.
Всъщност дивите прасета са се превърнали в напаст не само в Рим, а в цяла Италия. През последното десетилетие популацията им се е удвоила и вече наброява над 2.3 милиона. За същия период пътните инциденти с глигани са се увеличили с 81%. Днес те са вече най-големият животински причинител на инциденти. Според официални данни над 10 000 катастрофи всяка година са свързани с глигани. Само през 2020г. те са взели 16 жертви, а ранените са стотици.
Въпреки множеството оплаквания и протести на земеделци и жители на населени места, тероризирани от глигани, нито на държавно, нито на местно ниво се взимат особени мерки.
Основният проблем с контролирането на глиганите е, че се сблъскват тезите на хората, които смятат, че популацията на глиганите е достигнала критична точка и трябва да се контролира чрез отстрел, и екоактивистите, които обвиняват ловците, че са предизвикали критичния ръст на популацията, чрез размножаването им за лов.
Въпреки че всички са съгласни, че те нямат място в италианските градове, начина, по които държавата и регионите трябва да се преборят с проблема е ябълката на раздора.
Екоактивистите искат животните, когато навлизат в градовете, да бъдат упоени и транспортирани в отдалечени местности, а популацията им да се контролира чрез кастрация и други хуманни методи.
От другата страна седят хората, и най-вече регионалните власти, които смятат, че гореспоменатите мерки са твърде скъпи и трудни за прилагане и не биха довели до сериозни резултати в контрола на популацията.
Всъщност проблемът не е и само италиански.
Подобен проблем започва да се заражда и в Гърция през последните няколко години. Броят на диви прасета, които навлизат в урбанизирани територии зачестяват, а в началото на май в гръцките медии се появиха кадри на глиган, който спокойно се разхожда из централния площад на Солун.
„Проблемът е много сериозен и ще се задълбочава. Техните цикли на репродукция стават по-кратки заради по-меките зими в последните години, промените в климата и изобилието от храна около градовете. В резултат на което раждат по 6 до 10 малки, по три пъти на всеки две години“ коментира пред гръцки медии проф. Кристос Влакос от департамента по околна среда и гори към Солунския университет.
Той добави, че има нужда от промяна на законите за лов, тъй като ловът е механизмът, който дава най-добри резултати за контрол на популацията.
Обратно в Рим
В последните три години проблемът с дивите прасета се превърна в една от най-дискутираните теми в Рим. Случаите на пътни произшествия в града свързани с глигани се увеличиха в пъти, а гледката на диво прасе из парковете в Северен Рим стана обичайна.
Експертите обясняват резкия бум с намалената човешка дейност по време на първите Ковид локдауни, най-вече забраната за лов.
В продължението на месеци дивите животни, необезпокоявани от липсата на движение и човешка дейност, мигрирали в търсене на храна. Заради забраната за лов, популацията им рязко започва да се увеличава. Така все повече диви прасета се установяват в покрайнините на Рим, привлечени от огромния брой неизвозени отпадъци, с които италианската столица има огромен проблем от години.
Критичната точка бе достигната през по-миналия октомври, когато градската полиция в Рим успява да затвори женски глиган с шестте й малки на детска площадка, в близост до Ватикана. През целия ден деца и родители хранят животните, а те бързо се превръщат в атракция. С идването на вечерта обаче, под освиркванията на местните жители, полицията предприема действия и упоява животните, след което ги евтанизира с инжекция. Това поражда огромен скандал, а оправданието, че акцията е извършена по този начин, заради липсата на подходящи клетки, изобщо не потушава страстите.
„Това е майка с малките й, просто ужасно. Трябваше да бъдат преместени в дивата природа, вместо да бъдат умъртвени“ коментира тогава Андреа Брути, главен инспектор за дивата фауна в Националния борд за защита на животните в Италия.
Действията на полицията породиха недоволство в голяма част от жителите на Рим. Те поискаха по-хуманни методи за справяне с проблема като поставяне на огради в паркове, за да не могат глиганите да влизат, инфраструктура, която да не позволява на дивите животни да се озовават на основни пътни артерии, както и решаване на проблема с неизвозените боклуци.
Въпреки исканията мерки не бяха взети, а регионалната и местната власт продължиха да си подмятат топката, тъй като справянето с проблема е свързано с разхода на големи средства.
Няколко месеца по-късно италианската столица отново бе разтърсена от скандал с дивите прасета. През май в социалните мрежи се появиха кадри на жена, която излиза от супермаркет в предградията на Рим. Докато ходи към автомобила си, жената е настигната от шест диви прасета, които я заобикалят и взимат покупките й.
Кадрите отново поставиха проблема с глиганите на дневен ред.
„Инцидентът показва проблем, за който всички в Рим знаят много добре от осем години насам“ коментира жител на Рим.
Видеото отново породи недоволство в столицата заради липсата на каквито и да е действия, а фермерите от региона Лацио използваха момента, за да излязат на протест, заради огромните щети, които дивите прасета нанасят на насажденията им от години.
За пореден път тогавашният кмет на Рим Вирджиния Раджи обвини регионалната управа на Лацио, че не изпълняват задълженията си, цитирайки закон от 90-те години, който гласи, че контролът на дивите животни е тяхно задължение.
Никой не иска да плати сметката.
Основната причина да не се взимат никакви реални решения в Рим е, че никой не иска да плати сметката. Регионалното управление в Лацио няма капацитета да се справи с проблема чрез хуманни методи, както обществото очаква. В същото време, ако започнат контрол на популацията чрез лов и отстрелване, това може да породи недоволство и негативна обществена реакция.
Общината в Рим от своя страна твърди, че в градът не трябва да бъде създавана специална инфраструктура, която да се бори с нашествието на глигани, защото недопускането на диви животни до градските части е задължение на региона Лацио.
По този начин от години проблемът се прехвърля от институция на институция, защото никой не иска да отдели нужните средства.
Глиганите влязоха в политиката
През миналогодишната предизборната кампания за местно управление в Рим глиганите се оказаха една от основните теми. Видеа, на които се виждат диви прасета, които се разхождат из италианската столица напълно необезпокоено, започнаха да заливат социалните мрежи.
В Туйтър хаштагът #cinghiali(диви прасета) достигна челните позиции в италианската трендинг класацията, а много потребители започнаха да се шегуват, че Рим има нужда от piste cinghiali (писти за глигани) вместо велоалеи.
На първи септември 2021г. Вирджиния Раджи заведе дело срещу региона Лацио заради „неконтролираното нашествие на диви прасета в столицата Рим и извън нея“. Искът е базиран на закон от 1992г., който гласи, че регионалната власт „трябва да контролират видовете дива фауна в региона, дори и в територии, където ловът е забранен“.
„Противниците ми продължават да използват снимки и видеа на диви прасета в Рим срещу мен, твърдейки, че отговорността е моя, а това не е така“ заяви тогава пред италианските медии Раджи.
Темата достигна и до Парламента.
Земеделският министър Стефано Патуанели използва парламентарната трибуна, за да нарече глиганите „бедствие, което се усеща във всички региони в Италия“.
„Въпреки че изглежда сякаш това е проблем само на Рим, за жалост това не е така. Всички земеделски асоциации от всички региони ежедневно ми изпращат писма и доклади свързани с щетите нанесени от глигани. Въпреки това не мисля, че има нужда от нови закони. Просто сегашните трябва да се спазват и регионалните власти да изпълняват задълженията си за контрол на дивите животни“ коментира Патунели по време на парламентарен контрол.
По този начин министърът на земеделието подкрепи тезата на Раджи, че справянето с проблема е задължение на регионалната управа на Лацио.
Каква ще е съдбата на глиганите в Рим, които са обичани от едни, а други се страхуват от тях, предстои да се разбере, но едно е сигурно. Дивите прасета се превръщат в най-дискутираната тема в Рим, а заради нарастващото обществено напрежение, италианските власти ще трябва да предприемат действия за справяне с проблема, независимо дали на държавно, регионално или местно ниво.
Засега сякаш новият кмет на Рим Роберто Гуалтиери все още няма решение на проблема.
