Може ли да се изградят АЕЦ на мястото на въглищните централи?
Краткият отговор е да, но само ако се използва технологията малки модулни реактори(ММР)
Нека да видим какво представляват те и къде се разработват подобни проекти.
Малки реактори според класификацията на Международната агенция за атомна енергия са от 10 до 300 MW. Общо в света работят 133 такива реактора в 28 държави. Но от десетина години започна разработването на малки модулни реактори до 50 MW за граждански цели. Те се базират на технологиите, които се използват от над 60 години в атомните подводници, самолетоносачи и ледоразбивачи. Но сега навлизат в производството на ядрена енергия за потребление. В момента се разработват над 70 проекта в Съединените щати, Русия, Китай, Япония, Южна Африка, Аржентина, Дания и дори Люксембург.
Какви са преимуществата на ММР?
Най-голямото е, че всички основни компоненти се затварят в компактни моноблокове, което ги прави много ефективни и лесни за транспорт и монтаж.
Те използват и технологии, които ги правят няколко степени по-сигурни от използваните досега в конвенционалните ядрени реактори с голяма мощност. Това е поради факта, че охлаждането на ММР и системите за сигурност са по-опростени и функционално безопасни, защото работят с разтопени соли, които едновременно са гориво и охладител.
На трето място изграждането на този вид реактори е във възможностите на държави с малки икономики ,каквато е нашата. ММР нямат и проблема със складиране отработеното ядрено гориво, защото те могат да работят с него. Дори напротив, те ще решат въпроса с ядрените отпадъци. От друга страна отработеното от ММР гориво ще има по-кратка и ниска радиоактивна токсичност.
Много важен е и фактът, че една атомна централа може да бъде съставена от 5,6 или 8 модула. Най-оптималните са по 50 MW, тоест между 250 и 400 МW. Техният експлоатационни срок е до 60 години, след което се заменят с нови модули.
Голям плюс на ММР са и цената и времето за изграждане. Те могат да се изградят след получаване на съответните разрешения от властите за около 1,5 -2 години. Цената е в пъти по-ниска от тази на големите АЕЦ с реактори от по 1000 MW, каквато е Белене.
До 2035 година трябва да се спрат всички ТЕЦ в България. Очаква се, по чисто икономически причини, свързани с цената на въглеродните емисии, това да се случи много по-рано. Може би на нашите ТЕЦ-ове им остава най-много 5 ,6 години живот.
Какво става след това?
Енергийната ни система губи всичките тези мощности. Губят работата си няколко десетки хиляди високо квалифицирани енергетици и миньори. През 2027 и 2029 година изтичат експлоатационните срокове на 5 и 6 реактор на АЕЦ Козлодуй. Тоест България остава без сигурното денонощно енерго производство. В експлоатация ще имаме само несигурни енергийни източници, каквито са ВЕИ-тата. Какво се прави когато няма слънце през деня, вятър през нощта или има засушаване, което наблюдавахме наскоро.
Оставаме без ток.
Какво може да се направи?
Едно умно и далновидно решение ще бъде, да се разработи програма за преоборудването на съществуващите ТЕЦ в АЕЦ съставени с по-няколко модула ММР. Това може да се случи в Мариците 1, 2 и 3, както и в Бобов дол.
Там има изградена инфраструктура, водоеми за охлаждане и парови централи. Налице е достатъчно квалифициран персонал. Общо в тези централи могат са се монтират между 36 и 40 модула с обща мощност около 2000 MW, които напълно ще заместят съществуващите.
Преди 5 десетилетия малка България се нареди сред държавите със ядрена енергетика. Даже бяхме енергийният център на Балканите.
"Благодарение" на българските политици затворихме залпово 2 по 2 ядрените си мощности – нещо, което не направи никоя държава. И сега ако не се вземат незабавни мерки за изграждане на 7-ми реактор на АЕЦ Козлодуй. Не се разработи и програма за преустройството на ТЕЦ от Маришкия басейн и Бобов дол, а защо не и на други места.
