Възраждане на едно свято място на планинския рид „Венеца“
Храм с небесен покровител св. Георги Руян
село Орешец, община Димово, област Видин
Разказът е посветен на моята баба и кръстница – Лиляна Кръстева
В разказа читателят ще се пренесе на едно тихо духовно пристанище в Столова планина. Ще усети прегръдката на пролетта и кристалния въздух, ще се докосне до красотата на природата и спокойствието, което носи.
За това свято място Легендата разказва „Едно козарче загубило козата си в гъста растителност. След дълго търсене я намира до извор, до който козата ражда своите малки козлета. Мястото му се видяло благословено, тогава много хора от други села се преселили и там построили своя храм.“
Според местни предания църквата е построена в началото на XIX в. върху основите на по-стар храм. Днес, споменатият извор все още е на същото място, като е направена чешма, и отново според легендата, водата която тече от тази чешма извира от дълбините на Балкана и е светена.
На тази чешма много пъти сме се спирали, за да ободрим своите мисли.
В близост до църквата има изход на пещера, която не е единствена в този район, много е вероятно да е свързана и с други пещери от околностите.
За пещерата ще разкажем по-късно.
Последните седем години моята баба Лиляна полага грижи и любов за възстановяването на това тихо духовно пристанище, което носи топлина на всеки, който има сетива да усети красотата на природата и величието на забравената ни история.
Това е храмът на св. Георги Руян в село Орешец, община Димово, в близост до гр. Белоградчик.
Тук през пролетта стичащата се вода от планината изчезва под земята до камбанарията на черквата.
В моята история има и други герои, които отново са добродетелни хора.
Те успяват да съберат скромни средства за възстановяване на част от иконите в черквата. Сградата на черквата е каменна, оградена с каменен зид, има и красива каменна камбанария, от която се открива спокойна и пъстра според сезона природна гледка.
Архитектурата е възрожденска и неусетно ни пренася във времената на нашите прадеди.
Храмът днес не е действащ, но е част от нашето културно наследство.
Неговият сегашен пълноценен живот се дължи на местни дейци и не само. Ще спомена няколко имена: г-жа Соня Серафимова и г-жа Лиляна Кръстева.
Те с благословението на Белоградчишки епископ Поликарп и Велички епископ Сионий, както и с участието на отец Рафаил – председател на Църковното настоятелство, и много ентусиасти, няколко последователни години организират празник на храма на деня на Успението на Пресвета Богородица.
На този светъл ден винаги е цветно и пъстро, много дейно, деца рисуват картини, има и картини на художници професионалисти, дарители стоплят душите си и домовете си с красивите детски рисунки и ръчно изработените полски и горски пролетни цветя.
Добрите дела не свършват, иконостасът се възражда благодарение на благодетели.
Това одухотворено място е специално с живителната енергия, която носи. То е специално и заради хората, които споменах, които го оживотворяват и превръщат в земно райско кътче. Тук е моментът да споменем, че това, което ни прави човеци е в малките неща, които правим за другите – мил жест, топла дума, духовна милувка, грижа за хората, грижа за изоставения храм.
Моята баба всяка седмица през годините ходеше от съседното село Върбовчец, за да отвори храма, да почисти, да отправи своята молитва към Твореца.
За нея този храм е началото на нейната среща с Твореца. Това е денят на нейното Свето кръщение като малко дете.
Тя дълги години с тъга на сърце споделяше, че град Видин е далече, за да отиде на църква и да се помоли. В един прекрасен ден ми каза „Бог отново ми подари църква, за която да се грижа“ и ето как започна тази история. Така и святото място стана любимо и за мен.
Вътре в храма е красиво и тихо. Ще си позволя да опиша атмосферата с думите на Рая Заимова, която съвсем достоверно пресъздава красотата на иконописта:
„Живописта е доста колоритна (цветовете са ярки, преобладава турското синьо), а на фигурите е придадена живост. Сцените с Христа не са подредени хронологично, самият Христос е в цял ръст, несъразмерен, а при „Рождеството“ има изрисувани магаренца и крава, което показва не само реализъм, типичен и търсен за онези времена, но и наивност, чистосърдечност в изображението на библейските стени. В зенита на свода е изрисуван Христос Вседържител, обкръжен от медальони с Апостолите. Композиците на свода, заедно с Бог Саваот, оформят шестоъгълна звезда. Впечатляващи, контрастиращи на фона на другите стенописи, са изображенията на слънцето (на северната стена) и на луната (на южната стена), които са изписани с ярки цветове и са ориентирани на изток. Те олицетворяват вярванията на дохристиянския свят. Иконостасът на храма е дърворезбен, но за жалост нито една от оригиналните икони не е запазена, всичко е било заграбено. Това което е оцеляло е разпятието (венчилка), в най-горната част на олтарната преграда и цокъла с каноничните изображения на старозаветни сцени с Адам и Ева.“
Ето как през годините един жив и действен със своите Свети Тайнства храм, днес е паметник на културата с местно значение, за което малко хора знаят. Остава надеждата, че това ще се промени и отново ще се възстанови и освети за служби и духовен живот.
Всеки, който реши да посети това свято местенце, може в непосредствена близост до него да се любува и нa величието на природата – пещера „Венеца“. Това е онази пещера, за която споменахме малко по-горе в разказа.
Пещерата е интересна, причудлива и красиво изваяна през вековете.
Смята се за най-красивата в страната заради цветните си сталактити. „Венеца” е много цветно осветена и облагородена пещера. В пещерата ще ви изненадат причудливи и тайнствени същества. Това което най-много може да ви впечатли са миниатюрите на природното чудо Белоградчишките скали. Повече тайни обаче в този разказ няма да бъдат издадени, остава само читателят да посети на живо красотата на тази малко забравена част на нашата родина, която също е пълна с красиви и впечатляващи природни богатства.
д-р Аделина Борисова
Ако разказът на Аделина ви харесва, може да гласувате за него като харесате поста във фейсбук - https://www.facebook.com/ekonovini/posts/10155176389047583
В рубриката "Моят Край" може да печелите награди от магазини Технополис като ни изпращате истории за вашите любими места в България.
