Днес ще ви разкажа за едно уникално само по себе си местенце, а именно село Долен. В село Долен за пръв път отидох преди 3 години - останах за една седмица, а сякаш беше цяла вечност. Там времето е спряло в епохата на Възраждането, а чувствата, които усещаш, докато се разхождаш между каменните зидове, не могат да се опишат с една дума. Селото се намира в Югозападна България, близо до Сатовча.
Пътят до Долен изобилства от завои, а гледките убиват неусетно времето до там. Носят се много легенди за създаването и името на селото, но ще ви разкажа за тази, която ми разказа баба Кича, живееща в селото от както се е родила, та до днес.
"По време на османско робство, млад мъж бягал и се криел от османските заптиета. Преминал поляни и възвишения, гори и реки, докато стигнал в една долина, скрита от всички страни от хълмове, но в същото време била било за древноримски път. Там решил да се установи. А понеже мястото, на което останал да създава дом се намирало "доле", мъжът решил да нарече мястото именно Долен."
Къщите в старата част на селото са строени от търновски майстори, а автентичните покриви от тикли все още могат да се видят върху почти всяка една къща. Долен носи в себе си неповторим възрожденски български дух, а малкото жители в старата част са като живи енциклопедии за живота в селото по "време оно".
В селото е изграден и нов малък амфитеатър, а през лятото за седмица идват студенти по архитектура на практика, по време на която могат да се докоснат отблизо до невероятната възрожденска архитектура, която те кара да притаиш дъх и просто да съзерцаваш майсторлъка на българите.
Теодора Запрянова, София
Ако разказът на Теодора ви харесва, може да гласувате за него като харесате поста във фейсбук - https://www.facebook.com/ekonovini/posts/10155168565057583
В рубриката "Моят Край" може да печелите награди от магазини Технополис като ни изпращате истории за вашите любими места в България.
