’’Има такива места, които играят ролята на врата, която се отваря за всеки, стигнал до там. Врата, която отвежда далеч от баналността, враждебността, от суетата. От въображаемото възприятие за истинската стойност на живота и на неговия смисъл. Врата, към друга реалност, в която неясните и заглушавани копнежи на сърцето намират пристан, щастието придобива истински смисъл, а неспокойният дух въздъхва омиротворен.’’
Да, тези места наистина съществуват. Едно от тях е село Добростан. Това място е такава „небесна врата“, която затваря пътя пред съвремието и пази нещо много ценно – духа на старите българи. Това е място, където доброто, справедливостта, честността все още се ценят. Още с преминаването на табелата, поставена в началото на селото, човек усеща как се озовава в друг свят, в друга реалност. Усеща как мсгията и спокойствието го завладяват. А времето, което така бързо лети, тук напълно спира. Сърцето запява нова песен и се окрилява. Всеки въпрос, който носиш в душата си, намира своя отговор. Оглеждайки се около себе си, изведнъж осъзнаваш кое е истински важното и ценно в този живот и колко нищожни и дребни сме ние хората, с нашите всекидневни мисли и стремежи, пред майката природа. Тук всеки човек е свободен и щастлив. Всички хора живеят задружно, помагайки си един друг, без злоба, завист или алчност.
Село Добростан е разположено в южната част на Добростанския масив, част от Преспанския дял на най - североизточната част на Западните Родопи. Намира се на 1200 м. надморска височина. На североизток от него се издига върхът Долни пазлак /1258 м./, а на югоизток Св. Спас /1390 м./. Останала е да съществува само част от гората на югоизток от селото, наречена от местното население “Усойка”. През нея сега минава шосето за гр. Асеновград, през с. Орешец, Горнослав и Червен. Само преди половин век населението му е наброявало над 1500 души, училището е приемало деца до седми клас, а основният поминък е бил отглеждането на овце. Все още са запазени сградите на стопанския двор. В наши дни са останали около 50 постоянии жители, но през лятото броят им значително се увеличава заради вилите, където човек може да избяга от големите горещини в града. Склоновете около селото, както и въздушните течения, създават подходящи условия за развитие на парапланеризма. И в момента тук редовно идват парапланеристи.
Добростанският висок платовиден масив заема площ около 200 кв. км. Целият масив е карстов, надупчен с много понори и въртопи, обрасли с рядка растителност. Централната част на масива е карстова падина, наричана Ширината, изпълнена с плодороден чернозем, а множеството върхове, на север и запад от селото, са богати на пасища.
Около селото се намират над 10 върха: Долни Пазлак - 1251 м., Пожарик - 1292 м., Св. Архангел - 1218 м., Св. Спас - 1382 м., Св. Христ - 1431 м., Св. Елена - 1425 м., Червената стена - 1500 м., Коритарска чука - 1500 м., Стария бунар - 1517 м., Анкина скала - 1395 м., Катраница -1354 м. А на 3 км се намира хижа „Марциганица“ (1412 м. нв). Хижата е разположена в природния резерват Червената стена в местността Марциганица и представлява масивна триетажна сграда с капацитет 104 места с етажни санитарни възли и бани. Сградата е водоснабдена, електрифицирана, с централно отопление. В непосредствена близост е спалнята: едноетажна масивна сграда с капацитет 50 места с етажни санитарни възли и бани. Разплага с туристическа кухня, столова и кафене.
В района има много пещери, за които се разказват запомнящи се легенди:
- Добростански бисер или още Ахметьова дупка - легендата разказва, че месният турски управник Ахмед ага, който събирал данъци в околните села, дошъл в Добростан с цел да превземе селото. Когато разбрали за намеренията му, местните българи го причакали и го нападнали. Успяли да го убият и хвърлили тялото му в една дълбока пещера. Повече никой не го видял и не чул нищо за него. От тогава тази пещера носи неговото име. През 60-те години на 20-ти век по време на проучване в пещерата са открити човешки останки. От Май месец 2018г пещерата е отворена за посетители и всеки, който желае може да я разгледа. Достатъчно е да попита в информационният център на Асеновград.
- Иванова вода - 695 м. – името й идва от местна легенда за смелата девойка Ивана, която вместо да преведе турците по пряк път, за да нападнат родопските села, ги завела до пещерата. За да им докаже, че пътят минава от там, тя тръгнала с тях и всички се удавили в дълбоките води на пещерното езеро.
- Ледницата – пещерата е пропастна, започваща с входен отвес от 25 метра. Тя задържа в себе си лед и преспи сняг со Юни, Юли.
- Топчика - 727 м. – пещерата се намира югозападно от село Добростан, в месността Сушица. Била е обитавана от първобитните хора през старожелязната епоха. От този период са открити рисунки и гравюри на животни и керамика. Горният етаж е сух и без разклоненията е 110м.
- Хайдушка пещера - Легендата разказва, че пещерата е била убежище на хайдушка чета, която шетала из този край.
- Хралупата - 311 м. - Било време размирно. По пътя дебнели разбойници за да грабят. Тръгнал един терзия от с. Борово за Добростан. По пътя го хванали разбойници. Подложили го на мъчение за да каже къде му са парите. Ограбили са го и след това са го убили и са го скрили в пещерата“.
През погледа на изследователите-спелеолози - Легендата действително е потвърдена, тъй като при една от експедициите между ребрата на един голям сталактон е открит човешки череп, а между тях огниво с кремък и останки от джобен нож.
- Гоговата пещера - Пещерата е била използвана за кошара. Преданието гласи, че тук е загинал трагично собственика на кошарата, поради неуважението към таласъмите.
- Пирковска пещера - Преданието гласи, че в тази пещера са живеели зли духове, вампири. По цели нощи чакали да мине някой закъснял пътник, за да го яхнат и да го яздят цяла нощ по чукарите, докато умре. Ако случайно оживеел, изпивали му кръвта за да имат сили да се върнат обратно. Ето защо никой не смеел по мръкнало да мине покрай нея.
Тук се намира и биосферният резерват Червената стена. Обявен е за резерват с обща площ 3029 хектара. През 1977 г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“. Резерватът е разположен в долината на Чепеларската река, както и по планинския рид Добростан, който се намира в Западните Родопи. Добростанският рид се отличава със силно разчленен релеф. На територията на резервата се намира долината на река Сушица. В близост до резервата се намират Бачковският манастир и Асеновата крепост. Основната цел на резервата е опазването на разнообразните растителни видове. На територията на Червената стена са установени 645 вида висши растения, като 38 от тях са включени в Червената книга на България. В ниските части на резервата растат основно нискостеблени гори от дъб, келяв габър, мъждрян, полски клен. С изкачване във височина тези гори преминават в широколистни гори от зимен дъб, обикновен бук, трепетлика, обикновен воден габър и др. Във високите части на Червената стена растат иглолистни гори от черен бор и ела, както и бял бор и някои широколистни растения, като мъждрян, обикновен воден габър, явор, шестил, бреза и др.
Заради голямата си територия, резерватът разполага с изключително разнообразен животински свят. Установени са гръцка дългокрака жаба, шипобедрена костенурка, змиеок гущер, македонски гущер, тънък стрелец, черен щъркел, заек, лисица, източноевропейски таралеж и още много други.
В центъра на селото е разположена и единствената църква, която е запазена и все още отбелязва всеки един християнски празник. Факт за запазените стенописи от външната страна на храма, на които ясно се виждат изобразените сцени с дяволи, нашепващи изкушения, държащи в лапите си грешници. Църквата "Света Богородица" първоначално е строена като християнски храм. По-късно е превърната в джамия и дори е пристроено минаре. Легендата гласи, че то е било ударено от мълния, след което мюсюлманите връщат храма на християните, които ремонтират минарето и го превръщат в камбанария.
И така, това е моето прекрасно място, което наричам Раят на Земята. Това е мястото, където съм отраснала и на което непрекъснато се връщам, когато започне да ми тежи това сиво делнично ежедневие. Това е мястото, до което искам да се докоснат колкото е възможно повече хора, за да се запазят духът и легендите му и да не изчезне с времето.
Цвета Гогова, Асеновград
В рубриката "Моят Край" може да печелите награди от магазини Технополис като ни изпращате истории за вашите любими места в България.
