Обичам да разглеждам забележителности и градове в родната България - страна със свое достойно минало. Неслучайно предприех вълнуващата екскурзия към Паметника на Свободата на връх Шипка на самия празник на нашето Освобождение.
Моето приключение започна още от автобуса, през чийто прозорец по време на пътуването се наслаждавах на природата и градчетата, през които преминавахме. Пред погледа ми „се носеха” малки и големи къщи, красиви на вид вили с изящна фасада и дворове с цветя и зеленина, магазини, хотели с примамващи имена.
Хората вървяха като забързани нанякъде мравки из страничните улички, други седяха на пейка пред дома си. Природата по принцип много ме привлича, особено българската природа - с планини, гори, езера... От нея черпя сили и вдъхновение.
Някъде по пътя спряхме за кратка почивка и за по кафе. След това тръгнахме отново към заветната ни цел.
Когато се споменава връх Шипка, сигурна съм че почти всеки българин е запознат с историческите факти и знае историята на самото място. Самият връх Шипка се намира в Централна Стара планина, където са се водили Шипченските боеве по време на Руско-турската освободителна война, а паметникът е символ на героизма и саможертвата на българи, руснаци, финландци и множество други народи, борили се за освобождението на България от Османско робство.
Когато наближихме град Шипка, се оказа, че сме попаднали в задръстване от автомобили и няколко автобуса. Десетки превозни средства пъплеха по пътя. Автобусът ни се движеше съвсем бавно и на няколко пъти спираше заради колоната от автомобили, все пак на този празничен ден всеки бързаше да посети мястото с толкова голяма историческа значимост.
Бях чувала добри и интересни отзиви за Шипка, но честно казано нямах представа как изглежда на живо. След още няколко километра пристигнахме в подножието на прохода. Там отново се оказахме в капана на огромните опашки от автомобили и хора.
Автобусът нямаше възможност за по-нататъшно предвижване и се взе решение за изкачване самостоятелно, всеки на свой собствен ход. За десетките деца ,пътуващи със свой родител, това бе истинско преживяване.
Отначало започнахме да вървим забързани, изпълнени със сили и нетърпение по асфалтирания път. Десетки хора правеха същото. Някои от по-нетърпеливите, с цел да стигнат по-бързо, закрачиха между дърветата и почти незабележимите „кози пътеки” към върха. Аз бях довела десетгодишната си дъщеря с мен и двете с нея се присъединихме към нетърпеливите и избрахме гората.
Вървях по пътечките между столетните дървета, чувствах се така патриотично и гордо настроена от факта, че вървя по стъпките на смелите опълченци по времето, когато са бранили прохода. Въображението ми съвсем се беше развихрило и аз вече виждах смели мъже с оръжие в ръка, аз бях с тях.
Чувах виковете им ...
От унеса ми ме разсеяха стонове и охкания, но те не бяха на ранените бойци, а на няколко от изкачващите се хора. Включително и гласчето на дъщеря ми. Но по-издръжливите от групата геройски продължаваха своя път. В това число и аз. След известно време разбрах, че ми трябва почивка. Не само на мен бе необходима тя.
Отпочинали, отново се понесохме нагоре. Някъде високо се показа самият паметник - далеч под облаците на върха на огромната планина. Пътят, извиващ се нагоре беше невероятно красив. До върха бяха около 12 км. Най-накрая дойде дългоочакваната част от нашата екскурзия - озовахме се почти в началото на огромното каменно стълбище. А наоколо бе пълно със сергийки и ресторантчета.
Началото е тук, а краят не се вижда. Стълбището е невероятно дълго, цели 894 стъпала. Разбира се, аз нямах възможност да ги преброя лично заради наплива от слизащи и качващи се хора, но ми беше известен броят им от други източници. Бях чела, че самият паметник е висок почти 32 метра. Красив и горд бронзов лъв стои над централния вход. На останалите три страни са изписани имeнaта на Шипка, Шейново и Стара Загора .
Влязох в приземния етаж на паметника, по средата на помещението е поставен мраморен саркофаг, в който се съхраняват костите на загиналите в битката герои. Успях да посетя и разгледам още два от етажите, в които са разположени експозиции от снимки и предмети, разказващи за героизма на българските опълченци, без които върхът не би бил запазен и изходът от войната можеше да е друг.
Времето и вълнението ми ме подтикнаха да се поразходя из околността около паметника, където бяха разположени още няколко по-малки паметника и паметни плочи, изградени в знак на признателност към освободителите.
След посещението автобусът ни се отправи към град Шипка, където ни предстоеше посещение на Шипченския манастир. Това е първият храм-паметник, символ на българо-руската дружба. Красивото здание е символ на епохално събитие за България - Освобождението от турско робство. Намира се в южната част на прохода Шипка. Храмът се състои от църква, монашески корпус, хотел за поклонници, духовна семинария. Имахме цял час на разположение и се впуснахме да изследваме, снимаме и разглеждаме.
Времето премина като миг, почти неусетно и ето ни отново в автобуса, на път за нашия град. Уморена, но изпълнена с много смесени и възторжени чувства, обмислях всичко видяно и преживяно.
Самира Душева
