Закътан между скалите, сред височините, които обгръщат погледа ти, сякаш изваян от ръката на небесните сили стои смирено и величествено малкият скален параклис Св. Петка в гр. Трън над извор Ралча. Кръстен на светицата дала живота си за вярата. Легенда разказва как, за да избяга от преследвачите си, тя заживяла и се крила известно време на това място, което по-късно се превръща в малка църква. Хранела се с питки, които приготвяла сама и плодове. Когато един ден я откриват, за да избяга оставя в самите скали отпечатък от едната си ръка и единия крак, които могат да бъдат видяни и днес в параклиса.
В това време приготвяла питка на огнището, и питката се вкаменила, когато светицата тръгнала да бяга. Такава е легендата за параклиса. По скалните стени вътре на църквата могат да се видят естествени образи на икони, когато се вгледате повече в тях, в самите камъни. Капки вода се стичат до тайния изход, през който избягала, а хората смятат, че това са нейните сълзи, и считат водата за лечебна. Събират я и използват. Живописни стълби отвеждат почти до върха на скалите, където се намира храма. На всяки отрязък от стълби, има пейки на които може да се отдъхне, докато се изкачвате.
Входът на параклиса е нисък с малка дървена порта, като от древна приказка.
Гледката от върха на параклиса е впечатляваща, като на длан се виждат природните красоти на околностите, много зеленина и чист въздух. Имаш чувството, че се сливаш с гледката и в същото време, че някак не си там, а докосваш с поглед дори синьото небе, което се простира и завива отгоре зелените площи под себе си.
Когато си горе на скалата пред параклиса, сякаш някой с огромна ръка те е пренесъл на точно това място, а не си се изкачвал по стълби, затаяваш дъх и поглеждаш отново напред, опитваш се да хванеш с поглед цялата гледка на природата...но някак не се получава, всеки елемент е толкова малък там долу, някъде на земята, поглеждаш пак и лека полека слепваш целият този пъзел от зеленина, височина и малки къщички, които заспиват в далечината. Приказна приода с аромат на свеж планински въздух. Преди да се изкача да параклиса, видях дворче с животинки, така направих фотосесия на едно много красиво семейство патки. Пътувайте дотам и се докоснете до течащите сълзи на храма.
Деница Петрова
