Бегликташ се намира в близост до долината на река Зигра и представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма и е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища в България. Площта му е около 8 декара. Като разположение заема централно място в региона – намира се на кръстопът, сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Предполага, че светилището е функционирало без прекъсване близо 2000 години – от XV век пр. Хр. до IV в., когато дейността му вероятно е прекратена от настъпващото Християнство. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни. Счита че точно тук траките са отдавали своята почит на Бога – Слънце и Богинята – Майка. За това свидетелства и съхранилото се „брачно ложе" на двете божества, като от двете страни са разположени два жертвени монолита с издълбани улеи, където древните траки са изсипвали обредните течности – вино, мляко, зехтин и вода. Изсечен е скалният трон на Бога – Слънце или т.нар. Стъпката на Бога", от който се открива гледка към цялото светилище. Точно на срещуположната страна се намира и „Стъпката на Богинята".
Бегликташ е една от най-посещаваните забележителности заради уникалната си структура, непокътнати древни скулптури и уникална гледка, но и заради мистерията в която е обвита.
Росица Евтимова
