Харесвам много места в България, но най-красивото според мен място е Ахтопол. Пазя невероятни детски спомени за градчето, тъй като всяко лято гостувах на баба – най-хубавите сини лета. Това е древен морски град, с богата история и култура, разположен от векове на красив скалист полуостров край Черно море. Ахтопол е наречен според някои на любимата внучка на бог Зевс – Агата. Агатополис, преведено от гръцки означава "град на щастието". А именно за Агата е легендата, която искам да споделя с вас. Тя разказва, че богиня на име Агата - богинята на щастието и любовта, избягала от божествените си покои, за да потърси място, далеч от суетата и егоизма на своите братя и сестри. Дълго време бродила по земята, за да открие това място и накрая се озовала в тихо и слънчево заливче, прорязало каменистия бряг. Очите й се насълзили и разбрала, че е намерила дома си. Заживяла там. Разчуло се за райското място, но малцина били щастливците, достигнали тук. Нямало пътища до заливчето, никой не знаел къде се намира, само песните говорели за невероятната му красота. Достигналите мястото, Богинята приемала с усмивка, и като майка на всеки от тях, давала любов и щастие. Всички, които я намерили, живеели като в рая. Така се появил градът, на който дала името си. Агатополис бил град на щастието и любовта. Бгинята давала любов на хората и поискала и тя да е като тях, но нямала право - била Богиня! Станало й тъжно и се скрила от всички. Тогава се появил Той - обикновен човек. Бил обикновен грънчар, живеел далеч от интригите на хора и Богове. Агата влизала при него, когато спял. Позволила си единствено да влиза в сънищата му. Само там можела да изживее забранената любов.От обикновен грънчар той се превърнал в изкусен майстор. Правел съдове за жито, амфори, невероятни красоти. Всички се възхищавали на таланта му.
Те не подозирали, че в сънищата му живеела Богиня, а през деня, вдъхновен от спомена за нея, правел невероятни творения. Боговете разбрали и се разсърдили. Скрили Агата на Олимп. В градчето останали да живеят само хората пазещи заръката й – да се обичат и да бъдат щастливи! Минали години. Майсторът отново се превърнал в обикновен грънчар. Градът си останал на същото място. Заливчето заприличало на сълза. Богинята не се отказвала от своето творение, но страдала, защото изгубила любовта.
Марияна Дойнова
