Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.
Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.
Има бакалавърска и магистърска степен по “Управление на околната среда и ресурсите” от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас.
Експертът публикува на своята Фейсбук страница мнение по повод екологичния фанатизъм, който се наблюдава в световните медии, и как това преекспониране на темата създава у младите хора необосновано чувство на обреченост.
Долу може да прочетете постът на Боян Рашев, публикуван без редакторска намеса:
„Онзи ден на пристигане в Крумовград за откриването на една от най-модерните и чисти златни мини в света получих изключително мило писмо от някакво младо момиче, което явно ми чете писанията от известно време. Реших да споделя част от коментарите й (на снимката), защото смятам, че се случва нещо ужасно:
Децата ни живеят в състояние на страх от настоящето и убеждение, че нямат бъдеще!
Целият им свят е изпълнен с новини за смърт, изчезване, унищожение – пожари, суши, наводнения, пластмасови океани, умиращи бели мечки, носорози и орангутани. Толкова дълбоко са потънали в мрачната матрица, създавана и поддържана през конвенционалните и социалните медии, че буквално са отчаяни. Грета Тунберг е само върхът на айсберга – младите хора в Развития свят, а все повече и у нас, масово са убедени, че животът на планетата е едва ли не в безизходица и утре ще изчезне, защото днес те са изяли един хамбургер. Т. нар. екологична скръб не е вчерашно явление, но с преместването на живота във виртуалното пространство, всеки млад човек бива непрекъснато бомбардиран от образи, звуци и послания от всяко кътче на планетата, които крещят:
„Планетата загива! Хората са вирус, който я убива! Ти си злодей, ако правиш (или не правиш) това или онова! Капитализмът…“
На този фон понякога се чудя как е възможно изобщо децата ни да останат нормални – та те живеят в изкуствен Ад. Според мен създаването на паралелна реалност, която лишава младите хора от позитивни очаквания и мечти за бъдещето, е ултимативно Зло. А както знаем „единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо“.
В този смисъл съм убеден, че професионалистите в опазването на околната среда нямаме право да мълчим. Да, факт – колкото повече драма, толкова повече работа, че и готовност за плащане, ще има за нас. За грантове за научни изследвания и европроектчета пък… да не говорим! От друга страна обаче, тия деца се побъркват. Почват все повече да виждат единствения изход в прекрасния нов свят, който динените феи им обещават. И когато се усетят, че не ми били феи, най ми били кхмери, ще е вече късно…
Затова напълно сериозно се обръщам към всички знаещи, можещи и правещи в опазването на околната среда – експертите в индустрията, институциите, университетите и консултантите – които ежедневно решаваме проблеми и правим стъпки напред... в калта на мината, в котела на ТЕЦ-а, в реактора или на поточната линия във фабриката, от полето до лавиците на магазините, в заводите за отпадъци и пречиствателните станции, в лабораториите и офисите:
Колеги, ние носим огромна отговорност – не можем просто да мълчим и да бачкаме! Пишете, говорете и обяснявайте, защото само ние различаваме истината от лъжата в тази сложна тематика. За да не се окаже утре, че собствените ни деца страдат от екологична скръб и по този повод ходят на психиатър или са решили да ни оставят без внуци. Нека проявим малко повече себеуважение:
Наистина ли ще оставим разни аматьори да тръбят как нищо не постигаме? Да не би да сме съгласни, че от усилията ни няма полза? Имаме толкова много успехи за споделяне. Всеки ден с работата си правим Земята едно по-добро място за живот – за себе си и за децата си. Не, съвсем не сме решили всеки проблем – та нали ще останем без работа, ако е така! Но очевидно напредваме по всеки фронт, който има значение за благоденствието на човечеството. И отлично го знаем, защото всеки ден гледаме данните и отчитаме напредъка – все пак това сме учили и от това живеем. Неслучайно, битките стават все по-отдалечени от ежедневието ни, но въпреки всичко формират усещане за драма, нахлувайки с крясъци и викове през екраните на телевизори, компютри и телефони. Защо позволяваме на хора, които нямат представа от реалните процеси (или пък имат, но са създали чуден бизнес-модел), да почернят живота на младите с фалшивите си пророчества?
Аз от шест години правя, каквото мога – пиша, говоря и споделям. Вече се чувствам едва ли не длъжен да коментирам всяка глупост, която се появява на тема околна среда, та ми идва нанагорно – имам и доста други житейски роли, за които трябва време. Все по-често обаче получавам благодарности, така че явно има смисъл.
Дерзайте! :-)“
