Младите хора от Народно читалище „Проф. Кирил Дженев“ в Пловдив показаха жив интерес към един от най-старите занаяти в региона – винопроизводството. В рамките на инициативата „Модерна занаятчийница“, те посетиха село Брестовица, което неслучайно е познато като Столицата на виното в България. Там, сред лозовите масиви и дългогодишните традиции, те се запознаха отблизо с процесите на създаване на вино – от гроздобера до ферментацията.
Домакин на събитието бе опитният енолог Димитър Кючуков – ръководител на семейната винарска изба Вила Винифера. Той представи на участниците историята на винопроизводството в региона и разясни основните разлики между традиционните и съвременните методи.
„Традиционното ръчно производство запазва автентичността и характера на виното, докато модерните технологии гарантират прецизност, стабилност и постоянство в качеството,“ – сподели Кючуков.
Младежите наблюдаваха нагледно меленето на гроздето, процеса на мацерация и контролираната ферментация, като получиха ценни разяснения за ролята на дървените съдове, иноксовите резервоари и съвременните ферментационни системи.
Особен интерес предизвика темата за органичното винопроизводство, което съчетава природосъобразни практики с нови технологии. Участниците научиха как съвременните винари все по-често се завръщат към устойчиви методи, използвани от техните предци, но обогатени чрез научен подход.
След демонстрациите се проведе оживена дискусия. Младежите зададоха множество въпроси относно процеса на ферментация, възможностите на индустриалното срещу бутиковото производство и как различните сортове грозде влияят на вкуса и аромата на виното.
Особено ги впечатли фактът, че от червено грозде може да се направи бяло вино, ако сокът му се отдели от ципите навреме, както и че оранжевото вино – произвеждано чрез ферментация на бели сортове с ципите – има древна история по нашите земи още от времето на траките.
Танцьорите от читалището си тръгнаха от Брестовица не само с нови знания, но и с вдъхновение. Те бяха поканени да се включат в празненствата по повод Трифон Зарезан, а много от тях изразиха желание да участват в следващия гроздобер и кампании на местните изби.
„Модерна занаятчийница“ за пореден път доказа, че занаятите не са изгубено изкуство, а жива и развиваща се част от културното наследство на България, която вдъхновява младите хора да откриват, създават и предават нататък.
Проектът се финансира от Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта за периода 2023-2025, НПИМД-081-К01-0БЛ-2024.
