Снимка: В хранилището има голяма колекция от български семена. Те се изпращат ежегодно от банката за растителни култури, която е част от Института по растителни и генетични ресурси в Садово, където днес се съхраняват 60 хиляди образци от семена на 2 670 растителни вида – културни или диви форми. Банката е най-голямата такава в Югоизточна Европа.Готов ли е светът за апокалиптично събитие, което ще унищожи част или всички земеделски култури по света?
Изненадващо за мнозина отговорът е да.
Международното семехранилище, намиращо се в най-северната част на Норвегия - архипелагът Свалбард, е създадено през 2008г., за да подсигури оцеляването, в продължение на векове, на различни земеделски култури от целия свят.
В него се съхраняват над 1 милион семена и са събрани над 13 000 години от човешката земеделска история.
Само преди дни от Министерството на земеделието и храните в Норвегия съобщиха, че са създали виртуален тур, благодарение на който всеки ще може да се потопи в тайните на хранилището, до които само шепа хора са се докосвали.
Посети Международното семехранилище тук
Каква е историята на Международното семехранилище?
Идеята за подобно хранилище се поражда още през 60те години на миналия век. Тогава Норвежката генетична банка започва да съхранява семена от норвежката флора на архипелага Свалбард, в мина близо до столицата Лонгирбюен.
40 години по-късно държавите членки на ООН подписват Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, който има за цел да гарантира сигурността и устойчивото опазване, обмен и използване на световните растителни ресурси за храна и земеделие.
През следващите няколко години агрономът Кари Фаулър, един от основните застъпници за създаването на хранилище за семена, създава екип от учени и организира мащабно проучване за нуждата от банка, която да подсигурява земното богатство от земеделски култури при апокалиптични събития, както и възможностите за изграждане й.
Така през 2004г. ООН одобрява израждането на Международното семехранилище, а Норвегия се ангажира с построяването му.
Архипелагът Свалбард е избран за дом на хранилището поради две основни причини:
През 2006г. министър председателите на Норвегия, Швеция, Финландия, Дания и Исландия се събират, за да поставят първа копка. Строителството отнема малко повече от две години и на 16 февруари 2008г. Международното семехранилище е официално открито.
Тунелното хранилище е прокопано на 120 метра дълбочина в песъчливите скали на остров Шпицберген. За да остане непокътнато в продължението на векове, дори и при топене на ледниковите шапки, тунелите се намират на 130 метра надморска височина.
Общата складова площ на съоръжението е малко над 1000 квадратни метра и е оборудвано с взривобезопасни врати и шлюзови камери. Семената се съхраняват в обезвъздушени алуминиеви контейнери.
За да може хранилището да работи почти напълно автономно, инсталацията за поддържане на температура от -18 градуса се захранва от въглища, добити от мините на Свалбард.
Според научните данни, ако захранването на семехранилището спре, то в най-топлия период от годината ще отнеме около 2 седмици преди температурата вътре да падне от -18 до -3 градуса – температурата на скалите. Най-малко два века по-късно температурата ще се покачи до около нула градуса, а повечето семена могат да се запазят стотици и дори хиляди години след като спре електричеството.
Само една година след откриването му в хранилището вече са събрани над 400 000 семена, а до 2014г. една трета от генетичното разнообразие на земеделски култури е събрано на архипелага.
През 2021г. официално на остров Шпицберген се съхраняват 1 074 533 семена на различни култури, събиращи 13 000 години от човешката земеделска история. Те са дарения от почти всички държави по света, сред които дори и от Северна Корея и индианското племе Чероки.
В него има и голяма колекция от български семена. Те се изпращат ежегодно от банката за растителни култури, която е част от Института по растителни и генетични ресурси в Садово, където днес се съхраняват 60 хиляди образци от семена на 2 670 растителни вида – културни или диви форми. Банката е най-голямата такава в Югоизточна Европа.
Интересно е, че през 2008г. хранилището получава семена от Сирия. Три години по-късно започват размириците в арабската държава и голяма част от местните култури са унищожени. Благодарение на банката културите са спасени и по-късно възстановени в Сирия.
