Беше безобразие, че Планът за възстановяване въобще съществува, но след като беше приет, а и след като тези пари се раздават, ние няма да се откажем от тях, но трябва да ги употребим добре. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов на 14-ия Зелен форум , организиран от сп. "Мениджър" в София.
На конференцията Попов изрази мнение, че бизнесът, а не институциите, трябва да бъде водещ при зеления преход. Той определи подходът, при който институциите водят процеса за модернизация и развитие на индустрия в посока зелени технологии, натрапвайки правила, като грешен.
"Марица изток" представлява един невероятен актив, който обаче може да бъде експлоатиран и развит само със сериозни, честни, открити и некорумпирани бизнес действия, които са отворени за целия свят. Там могат да се привлекат инвестиции в рамките на десетки милиарди, защото този актив съществува, но ние сме го потиснали, "хванали за гушата" и всеки гледа "мога ли да взема 200 или 500 декара", мога ли нещо и аз "да намажа" от цялата работа, а в същото време един невероятен национален актив остава неизползван, коментира министърът. Той добави, че това би се променило с прозрачност, с интегриран план за развитие и с отворена покана за търгове и инвестиции в нисковъглеродната икономика“ смята екоминистъра.
Той разкритикува Плана за възстановяване и устойчивост като механизъм и призна, че не му е привърженик.
„Беше безобразие, че Планът въобще съществува, но след като беше приет, а и след като тези пари се раздават, ние няма да се откажем от тях, но трябва да ги употребим добре, според Попов. Той изтъкна, че е важно да се види има ли сфери, в които тези средства могат да отидат по такъв начин, че да се възползваме от тях и да тласнем реалните инвестиции. Попов добави, че реалните инвестиции трябва да се насочат към такива инициативи, които са бизнес устойчиви и създадат среда за бизнес устойчивост“ коментира Попов.
Той коментира и „Зелената сделка“. Според него Европа от 70-те години на миналия век не е спирала да се развива в посока по-екологично производство и затова не харесва слагането на етикет този преход, наричайки го „Зелена сделка“.
Министъра на околната среда и водите изрази и мнение, че Европа е загубила конкурентоспособност, като не е създала достатъчно добра среда, за да привлече инвестиции в сферата на високите технологии – производство не електромобили, далекопроводи, части за възобновяеми източници на енергия и други, които в момента са почти напълно концентрирани в Китай.
„Аз бих казал, че "зелената сделка" съществува например от 1973 г. след петролното ембарго, когато започна много рязко развитие на възобновяемата енергия и енергийната ефективност в Европа и в западния свят, посочи той. Казваме "от Брюксел дойде зелената сделка", тя дойде от арабските страни през 1973 г., дойде отново няколко пъти след това, дойде с енергийната криза, която беше предизвикана от руската манипулация на енергийните пазари“, отбеляза Попов.
