На 9 юни тази година е изтекъл срока на репарациите, съгласно които България е давала безплатно вода на Гърция от реките на Арда. Репарациите са по Парижкият договор от 1947 г., между държавите от антихитлериската коалиция и съюзниците на Третия райх - България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия. По този договор са определени и сегашните граници на България, като губим около 11 000 кв. километра от територията си. В някои финансовите аспекти, клаузите по този договор са по-тежки за България от тези на Ньойският от 1919 г. По Парижкия договор страната ни е задължена да плати 70 милиона щатски долара репарации до 1955 г. На Гърция 45 млн. и на Югославия 25 милиона долара. Впоследствие Югославия ни ги опрощава.
На 9 юни 1964 г., като част от заплащане на неизплатени суми по репарациите, между България и Гърция е подписана междуправителствена Спогодба за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция. Спогодбата е за срок от 60 години, като българската страна се задължава да доставя на гръцката страна вода от река Арда за напояване на земи на гръцка територия в размер на 186 млн. м³/годишно, т.е. до 9 юни 2024 г. Общият предоставен обем за този срок е 11 милиарда и 200 млн. кубика вода. Ежегодно в периода май - септември чрез месечните графици са освобождавани допълнително водни обеми от язовир „Ивайловград" за напояване в Република Гърция. Спогодбата е репарационна и нейният предмет не е свързан с управлението на водите, а с финансовото измерение на използването им от гръцка страна при определен режим. Финансовите загубите за страната ни са огромни.
В големи обеми на ниски цени, вода от България получава и Турция. Тя е от реките Марица и Тунджа и е много повече, отколкото Турция плаща по договорите. Турците дори имат намерение да построят язовир на Тунджа, в област Одрин, съвсем близо до границата с България. В последните месеци текат преговори между двете страни, като Турция ни предлага газ и ток срещу вода. Дори в предоговорите за нов договор с БОТАШ за пренос на газ е засегната темата с водата.
Репарационният договор с Гърция е изтекъл преди по-малко от три месеца, на 9 юни 2024 г. Според служебния министър на околната среда и водите Петър Димитров, текат преговори за ново споразумение, но само в духа на установеното разбирателство и добросъседски отношения, като се прилагат балансирани и пазарно-ориентирани механизми за уреждане на тези отношения. Водният ресурс на България е безценен и регулираното предоставяне на Гърция и Турция ще става по пазарни цени.
В нашият регион на Балканите, България е страната с най-голям воден ресурс. Досега десетилетия наред той се пилее. Дотам сме стигнали, че вместо в страната поливните площи да се увеличават, те драстично намаляват. Само 400 000 дка от общо 35 млн. дка земеделски площи са поливни. За сметка на това в Северна Гърция и пограничните области на Турция те рязко са се увеличили и то от нашите води.
Управлението на водите е сложен процес. От десетилетия той е неглижиран. Въпреки изразходваните милиарди лева за водни цикли на градовете, ресурсът се разхищава. Почти 900 000 българи имат недостиг на питейна вода. Необходима е нова стратегия и политика за този най-важен за здравето на българските граждани сектор.
