Корояди убиват най-високите дървета в света – калифорнийските гигантски секвои.
Проблемът започва през 2014г., когато експертите в Националите паркове Секвоя и Кингс Каньон забелязват странна гледка – секвои, които изсъхват от короната надолу. Когато се изкачват по гигантските дървета те установяват, че причината за това са корояди.
Въпреки че бръмбарите унищожават стотици милиони иглолистни дървета из Северна Америка, до тогава учените са смятали, че заради голямата си височина и танина, които се съдържа в кората на дърветата, секвоите са имунизирани срещу нападенията на корояди.
Между 2014г. и 2019г. само 38 дървета в двата парка са убити от корояди, но експертите са сериозно притеснени, защото явлението не е наблюдавано преди това, а разпространението на бръмбарите вредители по гигантските дървета може да се увеличи рязко.
„Броят не е голям, на фона на 10 000 гигантски секвои в двата парка, но е притеснително, защото никога не сме наблюдавали подобно нещо“ коментира пред National Geographic Кристи Бригам, директор на Националите паркове Секвоя и Кингс Каньон.
Според експертите внезапният интерес на короядите към секвоите може да се дължи на няколко по-сухи години, когато бръмбарите са имали шанс да се размножават повече от обикновено.
„Притеснявам се, че след 50 години климатът ще се е променил толкова, че много от гигантските секвои в парка може да са загинали. Не може да очакваме, че просто ще пораснат нови. Те растат изключително бавно, една секвоя достига пълния си размер чак след 500 години“ каза още Бригам.
Едно от загиналите дървета, кръстено Лазарус, все още се извисява в парка, но напълно изсъхнало.
„Това дърво е преживяло 2000 години пожари, суши, наводнения, бури и студ. То е било тук много преди европейците да заселят континента и вече е мъртво. А не трябва да е мъртво. То трябваше да живее още поне 500 години и след това да падне, защото не може да издържа собствената си тежест. Не да изсъхне и да му паднат всичките игли“ добави Кристи Бригам.
Гигантската секвоя е най-едрият дървесен вид в света. Те достигат до 100 метра височина и 10 метра диаметър на ствола. Видът е ендемичен за щата Калифорния в САЩ, но са изкуствено разпространени из целия свят, включително и в България. Въпреки това, извън естествената си среда, те не достигат величествените размери от Калифорния.