Корояд убива дърветата в Южни парк. Гледката на изсъхналите дървета забелязаха софиянци, след като паркът отново бе отворен за посетители.
Десетки дървета в столичния парк вече са унищожени или болни.
Короядът е малък бръмбар, който напада дървета - горните части на короната, по-дебелите клони и стъблото. Майчините и ларвните ходове прекъсват проводящите тъкани и дървото изсъхва и загива в много кратки срокове.
Според експертите, единственият ефективен начин проблемът с корояда да бъде овладян е болните дървета да бъдат отсечени и премахнати. За да не се разпространява насекомото, дърветата, които са паднали също трябва да бъдат извозени от зелената площ.
От столична община са запознати с проблема, като само преди няколко месеца са били изсечени около 300 дървета, но това не е помогнало за справянето с вредителя.
Експертите смятат, че насекомото е стигнало до Южния парк от Витоша, където то вече почти 20 години унищожават гората.
Проблемът с короядите на Витоша се поражда на 22 май 2001 г., когато ураганен вятър поваля 60 ха смърчова гора в резервата Бистришко бранище. Тогава в падналите дървета започват да се размножават корояди, а от МОСВ отказват да премахнат дървесината, защото по закон човешката дейност е забранена в резервати. Паразитът напада старите смърчове и ги убива за буквално няколко месеца. Разпространява се мълниеносно, особено в горещи лета.
Още през 2001г. учени от Института за гората при БАН настояват да се вземат незабавни мерки - да се изнасят повалените дървета, а за да се ограничи популацията на корояда да се отсичат засегнатите дървета. Тогава МОСВ, под натиска на зелени организации и тогавашния директор на природен парк Витоша- Тома Белев, взима решението, че мерки не трябва да се взимат и гората сама ще се справи с проблема.
От тогава короядът е унищожил над 1 милион декара в страната, а само на Витоша са унищожени 11 хиляди декара гори, смята професор Георги Цанков, един от най-уважаваните учени в сферата на горското стопанство.
„Дърветата падат основно през зимата. Короядът започва да напада през май, а комисиите се събират юли и мислят до октомври. Тогава вредителят вече е нанесъл пораженията и няма какво да се направи. В горите продължават да се създават петна, местности с около 200-300 заразени дървета. Там не трябва да има никакво забавяне, а незабавно отсичане. Само така останалата част от гората няма да бъде нападната“ заяви в интервю миналата година проф. Георги Цанков, един от най-изявените български учени в областта на горското стопанство.
„Аз предупреждавах още 2001г., но за голямо съжаление тогава надделяха други интереси. Не се взеха мерки и за смърчовите гори извън резервата. Тогава се плати данък на едно законово положение, според което в резерватите, след като са обявени за такива, не трябва да се извършват никакви други мерки, в това число и борба с насекоми и вредители. Плати се данък на някакъв англичанин, специалист, който дошъл и казал, че това нещо не е опасно за смърчовите гори“ добави професор Георги Цанков.
