Проектът OpenGridMap е симулационен модел, създаден от учени от Техническия университет в Мюнхен (TUM). При създаването му са използвани смес от сателитни снимки и краудсорсинг за планирането на електрическите мрежи. След това събраната информация е свободно достъпна за всички желаещи.
Проектът има за цел да осигури подход за разбирането на грешки и възможности, вдъхновени от проекта Open Street Map. "Open Street Map е в основата на картите на Уикипедия; те са имали много успехи т.к. са свободен източник на данни, които могат да бъдат използвани от всеки", казва Хосе Ривера, директор на OpenGridMap. "Имахме богато вдъхновение от проекта Open Street Map, затова името е в основата на производната версия"
Чрез прилагането на тази концепция, Ривера и екипът му са били в състояние да създадат напълно автоматизирана карта на енергийните мрежи в цял свят. Завършването на всяка карта е в зависимост от степента на участие на общността във всяка страна, тъй като голяма част от картографирането разчита на краудсорсинг на информацията. Германия има най-пълната карта, която изобразява 99% от мрежата на страната, а Великобритания 82%. В същото време, данните за Южна Америка и части от Африка остават ограничен.
Краудсорсинг с приложения
Проектът OpenGridMap носи много прилики с Open Street Map в неговото изграждане въпреки, че е пригодена за енергетиката. "Енергийната индустрия има много особености, има много знания, които трябва да имате, което е много специфично. Това не е като улица, която може да бъде нарисувана от нищото", казва Ривера. "Елементите изискват по-високо ниво на технически познания и ние решихме, че можем да имаме решението, че вдъхновени от отворените карти на населените места, и адаптирайки картите към специфичните нужди, то знанията необходим за картографиране на електрическите мрежи и захранващи устройства ще дадат необходимият резултат."
Проектът OpenGridMap използва набор от източници, за да изгради своите карти, включително и безпилотни самолети, класифицирани експерти, съществуващи карта APIs и графични алгоритми за извеждане. "[Взехме] елементите [видими в сателитните изображения] и установихме, че те са били захранващи елементи, както и че те са дефинирани правилно. След това ги събрахме заедно, за да изградим модели", казва Ривера. "Ние сме били прави, че чрез сателитни изображения могат да бъдат разпознати трансмисионни елементи, както и преносни мрежи."
Предизвикателствата на разпределителните мрежи
Изображенията, придобити от сателитите, показват по-големи и лесно видими части на енергийната мрежа, главно предаване, но не и разпределителните елементи. "Ако отидете до разпределителните мрежи става много по-сложно, защото не можете да ги разпознаете от сателитни изображения", казва Ривера.
Други предизвикателство е цифровизацията на данните. Алгоритмите не са ефективни или достатъчно подробни, за да се изградят напълно картите, базирани само върху сателитни изображения, което усложнява изграждането на симулационни модели. Проектът Open Street Map е изправен пред същия проблем с картографирането и това е мястото, където концепцията за краудсорсинг се появява. Екипът на Open Street Map е бил в състояние да картографира на ръка по-малките и по-малко очевидните елементи с помощта на редица заинтересовани лица.
"Ривера и екипът му се обърнаха към краудсорсинг, за да завършат своята мрежа от карти."
Ривера и неговият екип също са се обърнали към краудсорсинг, за да завършат своята мрежа от карти. Разработили са приложение на мобилни телефони, което участниците могат да използват, за да добавят елементи върху картата на енергийната мрежа.
Академия срещу реалността
Проектът е създал огромна база с информация, която ще се използва за множество приложения. По-конкретното познаване на енергийната инфраструктура ще позволи на изследвания в областта на ефективността на системите за енергийната мрежа. Това е особено важно в контекста на протичащите глобални усилия за намаляване на въглеродните емисии, чрез ефективност и използване на все по-смесени енергийни източници.
Завършване на картите
Екипът на OpenGridMap предстои да публикува пълен отчет обясняващ точно каква част от света е в състояние да картографира и какво е постигнал към момента.
Тази информация може да осигури много по-пълно разбиране на енергийната инфраструктура, отколкото някога е била на разположение, да улесни научните изследвания и да даде възможност за подобряване на координатните системи в световен мащаб.
Източник: http://www.power-technology.com