На 15 август в Национално Читалище „Христо Ботев“ в Калофер бе открита постоянна изложба на Калоферската дантела. Тя се провежда в новооснования "Творчески център на Калоферската дантела" и е отворена за всеки, който желае да я посети.
Центърът отваря врати като част от програмата “Пловдив - европейска столица на културата 2019“.
Може да научите повече за уникалната Калоферска дантела, като прочетете историята й, написана от директора на Национален Музей „Христо Ботев“ – Ася Николова:
Калоферската дантела
"Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-финните женски ръкоделия, наречено с право “бялата магия” – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство. За устойчивостта на калоферската дантела допринася и многофункционалността на ползването й. Тя не само е украса в интериора на българския дом, но и елегантно допълва дамския тоалет и аксесоари. Въпреки красотата и неповторимостта си, и до днес калоферската дантела остава малко позната и рядко практикувана като ръкоделие от българките.
Дантелите, плетени със совалки на цилиндър се изработват предимно в Западна Европа и са по-известни като “брюкселски”. Именно на базата на брюкселската дантела се развива и калоферската. Техниката на изплитането е еднаква, но и тук българката е изразила своите възгледи за красиво, като е взаимствала направо от прекрасната ни природа. Така се появяват типично българските мотиви – рози, еделвайси, листа, лалета, слънчогледи, които придават нов и различен вид на калоферската дантела.
Появата и развитието на калоферската дантела е свързано с имената на две калоферки – Елисавета (Ека) Караминкова и Донка Шипкова. Първата дава своя принос за издигане ролята на българската жена през епохата на Възраждането, а втората е ръководител на първите курсове за дантели, създател, художник и популяризатор на прочулата се с неповторимостта си калоферска дантела.
През 1877 г. гордостта на Стремската долина – Алтън Калофер е напълно опожарен. Цветущият град е сринат до основи и превърнат в пепелище. Войната и турските зверства принуждават жителите му да напуснат домовете си и много от тях никога повече не се завръщат. Тези, които се връщат след Освобождението, заварват града в руини и безрезултатано се опитват години наред да възродят старите занаяти.
През 1902 г. видният калоферец и един от основателите на Калоферската културно-просветна дружба в София Минко Фетваджиев, издава брошурата “Поминъкът на град Калофер и средства за въздигането му”. В нея той предлага няколко насоки за подобряването на поминъка на жителите. Една от идеите е насочена специално към жените, които да започнат да се занимават с плетене на дантели. Предложението му е добре аргументирано. За изработването на ръчни дантели се изискава голяма сръчност и умение, а калоферки се славели именно с тези си качества. От различните видове дантели, той се спира именно на совалковата, брюкселска дантела, поради голямата й популярност и най-вече увеличеното й търсене в чужбина и у нас. Първите образци на този тип дантела в Калофер са донесени от Ека Краминкова и още тогава са харесани и оценени от калоферки.
Идеята на Фетваджиев е осъществна през 1909 г. с помощта на Калоферската културно-просветна дружба в София. Решено е да се подберат няколко калоферски девойки, които да бъдат изпратени на обучение в тогавашното Художествено-индустриално училище в София (сега Художествената академия). Изборът пада на Донка Шипкова, чиято инициативност, буден ум и сръчност са най-добрия атестат за начинанието.
Донка Шипкова е записана в Отдела за приложни изкуства, където изучава техниката на създаване и изработване на брюкселска дантела. Нейна преподавателка е чехкинята Тереза Холехова. Курсът е двугодишен, но Донка го завършва за една и след успешно положен изпит се дипломира. Завръща се в Калофер с огромно желание да намери съмишленички и да им предаде своите нови знания и умения.
На 23.09.1910г. в Калофер се открива първото и единствено в страната ни Дантелно училище „Трудолюбие”. То е с двугодишен курс на обучение и се издръжа от Калоферското общинско управление, Калоферската дружба в София и Женското дружество “Просвещение” в града. По-късно ръководството му е поверено на граждански комитет. В това училище са получили знания и професионални умения в създаването и изработването на совалков тип дантела около 1 800 жени и момичета.
Донка Шипкова е първата учителка по моделиране и изработване на совалкова дантела в училището. Тя е родена през 1882 г. в Калофер. Рано остава сирак и израства в семействата на своите сродници в Ст. Загора и Пловдив. Завършва Стопанското училище в Пловдив и получава право да преподава ръкоделие. „Трогателни спомени се разказват за учителката от онова време, когато тя на всяка е държала ръката в първите й опити, когато е учила, окуражавала и поощрявала...до късна нощ е гладила, монтирала, опаковала и приготвяла за пазара изработените поръчки или пък е съставяла и копирала нови модели. С тънък художествен усет рисувала модели с калоферски мотиви, каквито няма в никакъв албум.”
Енергична и инициативна, с неспокоен възрожденски дух, Донка Шипкова не се задоволява само механично да прилага и преподава по наложените стандарти. Тя не само претворява внесените от чужбина дантели, а създава и нови модели. В тях се преплитат чисто български стилизирани мотиви – разцъфнала роза, детелина, клонка с дъбови листа, лозов лист, слънчогледови пити, еделвайс и много други елементи. Някои от мотивите са взаимствани от оригиналната българска дърворезба – житни класове, слънце, паун. Традицията да се обогатява данателата с нови орнаменти и украси е продължена и от ученичките й, а също и от следващите плетачки. Така в Калофер се заражда едно ново, чисто българско по характер изкуство – калоферската дантела. То запазва техниката на совалковото плетене на брюкселската дантела, но е с нов, собствен, самобитен и неповторим облик. ”Характерно за калоферската дантела е особенният й композиционен строеж: светъл ажур, наречен „среда”, е обграден от плътни елементи и обратното – плътният център е обграден с рехави периферни части. Плътната част, изпълнена с цветни мотиви и малки елементи, а и различните ажурни части, се преплитат линеарно една с друга. Определената подредба на отделните елементи се постига като големите полета, изплетени с половин наметка „сито”, се свързват с по-малки декоративни полета, посредством ширити.”
Високата художествена стойност и майсторството на изработваните от Донка Шипкова-Каранова и нейните ученички дантели са достойно оценени и от съответните институции. На изложбите, които е организирала в София, Пловдив, Стара Загора и др., тя е получила множество грамоти и отличия, между които и златен медал.
След завършване на училището възпитаничките на Дантелното училище започват да работят по домовете си. Именно по този начин, постепенно, плетенето на дантели се превръща в домашна индустрия. Изящните калоферски дантели, изработвани в училището и в домашни условия, скоро се прославят по цялата страна. Все по-често пристигат поръчки и от чужбина – Англия, Франция, Белгия и Турция.
В първите години на своето появяване, дантелите дават поминък не само на калоферските жени. Мъжете също участват в този процес като изработват дървените станоци и совалки, необходими за изплитането на дантелите. Совалките, с които се плете калоферската дантела също претърпяват промени. За разлика от тези в Западна Европа, калоферските са затворени с цилиндрично подвижно „палтенце”. То има за цел да предпазва от замърсяване конеца, с който се плете. Вътрешната цев „сърцето” на совалката е изцяло свободна и на нея може да се навие повече конец, което улеснява плетенето.
В годините от създаването на Дантелното училище до Втората световна война дантелното производство носи значителни приходи, както за самите плетачки, така и за Калофер и допринася за стопанското му развитие. В тази доходоносна дейност се включват всички жители на градеца. Калоферските търговци се връщат от чуждестранните пазари с нарисувани на хартия нови скици, необходимата прежда и поръчки за определени бройки. Всяка година натоварена с дантели каруца отпътува за Габровския пазар. Фирма „Морфови” се специализира в изработването и зашиването на отделни мотиви от калоферска дантела към големи покривки за маса. С печалбите от продажбата на дантели, калоферки внасяли значителни приходи при издръжката на домакинствата, а някои дори можели да купят и къща за семейството си.
В развитието на калоферската дантела, както във всяко изкуство има периоди на разцвет и упадък През месец август 1935 г. Дантелното училище е закрито и на негово място се открива нисше Земеделско училище. В новото училище се запазват само две паралелки, в които се изучава плетенето на калоферска дантела. След като и те са закрити, изработването на дантелите се пренася изцяло в домашни условия. Умението за създаване и плетене на дантелите се предава от майка на дъщеря, от баба на внучка.
Особено рязак е упадъкът на дантелното производство след Втората световна война, когато са скъсани всички връзки със западните пазари и това изкуство се третира като упадъчно явление.
През последното десетилетие, за най-голяма радост, се забелязва оживление и основателен интерес към възраждането на калоферската дантела. Възможността за откриване на нови пазари за нейната продажба и популяризирането й сред съвременната българска жена, доведоха до създаване на курсове за усвояването на совалковата дантела в редица селища: с. Баня, Карловско, Карлово, Варна, Смолян, Русе, Пловдив, Горна Оряховица, София и естествено на първо място в Калофер.
Гордост на Калофер – градът на дантелата е и Празникът на калоферската дантела, който се провежда ежегодно от 1999 г., на 15 август в деня на големия християнски празник - Успение на Пресвета Богородица. Към Народно читалище “Христо Ботев - 1869” гр. Калофер се създаде “Златен фонд” от калоферски дантели. Така вече не само в Националният музей “Христо Ботев” се съхраняват и експонират най-добрите образци от произведения на старите майсторки, но и традицията по събиране, изучаване и показване на дантелопроизводството няма да бъде прекъсната.
В НМ “Христо Ботев” периодично се организират демонстрации по плетене на калоферска дантела. Всички тези прояви са доказателство, че дантелното производство в Калофер не е забравено, а отново намира своето приложение, дори и в днешното забързано и компютаризирано съвремие, защото всички имаме нужда от красота, изящество и съвършенство. И сръчните калоферки ни ги дават, като вплитат в своите дантели, любовта си към ухаещия на здравец и омайниче роден Балкан, към легендите и песните на своя град. А само такава истинска, излизаща от душата любов към всичко българско може да създаде “бялата магия” на българските занаяти – калоферската дантела."
Ася Николова
