Село Равнец е разположено на 20 км от Бургас. Там още от 50те години на миналият век, на 2000 дка., е изградено военно летище. Базата е била за охрана на въздушното ни пространство със самолети МИГ. В последствие е изоставена, а през 2017 година е прехвърлена от Министерство на отбраната на Община Бургас.
Общинският съвет, по повод инвестиционно намерение , възлага и приема Подробен устройствен план(ПУП)на 3500 дка за изграждане индустриален парк с карго полети. Проектът на общината не е реализиран, най-вече по финансови причини, въпреки че държавата, в лицето на служебният икономически министър Кирил Петков, е искала да го подкрепи.
През януари тази година, новорегистрираното дружество "Бургас хайдръджън", със съсобственик в него фирма на Иво Прокопиев, подава заявление в община Бургас, че иска да купи 2000 дка от трите хиляди и петстотин, които са били за индустриалният парк. Намерението на компанията е да изгради фотоволтаичен парк, а с енергията, получавана от него, да се произвежда, чрез електролиза, водород.
Инвестицията е за 130 милиона евро.
Общинският съвет на Бургас, с гласовете на ГЕРБ и Демократична България, одобрява продажбата.
Областният управител на Бургас Стойко Танков, от квотата на БСП, обжалва решението на общинският съвет пред Административният съд. Като мотив Танков изтъква, че е получил две писма .
Едното е от министъра на транспорта Николай Събев, който категорично заявява ,че летището трябва да остане и да се използва за карго полети.
Другото е от министъра на отбраната Драгомир Заков ,който настоява летище Равнец да се върне от Община Бургас на министерството.
Дори делото да приключи в обозримо бъдеще, проблем пред инвеститора ще е задължителната оценка за въздействие върху околната среда(ОВОС). Съгласно Орхудската конвенция за достъп на гражданите до правосъдие, ОВОС може да бъде обжалвана от всяка зелена неправителствена организация, местни общности, или засегнат собственик на земя.
Има възможност поради значимостта на проекта, той да бъде определен от Министерски съвет за обект от национално значение. Но и тази възможност е трудно реализуема, защото Парламентът, по предложение на екоминистъра Борислав Сандов, промени закона, който досега позволяваше за големи важни проекти, решенията по жалбите да се взимат от съда на една инстанция и срок за произнасяне до 6 месеца. Това бе бърза процедура, която позволяваше магистрали, жп линии, тунели или други сериозни проекти да минават административните процедури по бързо. Но вече и това е отрязано от еколозите.
Перспективата първата водородна инсталация в България да се случи в обозримо бъдеще става по-скоро хипотетична, отколкото реалистичната. Ако остане сегашното зелено ръководството на Министерството на екологията, не е ясно, какви нови капани ще заложат на инвеститорите.
Един такъв вече се подготвя.
Александър Дунчев от Продължаваме промяната, който е и бивш заместник на Тома Белев в управата на Природен парк Витоша, е внесъл законопроект, съгласно който, всяка екологична неправителствена организация да има правото да обжалва освен ОВОС, но и издадените строителни разрешения по ЗУТ(Закон за устройство на територията).
Тоест обжалването ще върви по два самостоятелни пътя и сроковете стават двойни. Ако това се допусне, то катастрофата за инвестициите в България ще е пълна.
